Календар растениевъдство

ПРОЛЕТНИ ЖИТНИ КУЛТУРИ

През февруари започва сеитбата на пролетния ечемик и овес. Задължително трябва да се засяват обеззаразени семена. Използват се следните препарати: Витавакс 200ВП - 200г/100 кг семе срещу праховита главня и ленточна болест по ечемика. Суми Голд 150 мл/100г семе в 4 литра вода, Дивидент Стар 036 ФС - 150 мл/100 г семе в 4 л вода.

ЗИМНИ ЖИТНИ КУЛТУРИ-ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Ранното пролетно азотно торене се извършва преди възобновяване на вегетацията в периода края на февруари и началото на март. Преди започване на вегетацията житните растения са най-изтощени от зимния период, с изчерпани въглехидратни резерви и поради това имат нужда от лесноусвоима азотна храна. Ефективността на торенето зависи от редица условия - състояние на посева, климатичните условия, сортът и не на последно място запасеността на почвата с минерален азот. За тази цел е необходимо да се вземат почвени проби по определена методика, като на базата на извършения агрохимичен анализ и очаквания добив се определя нормата на торене. Амониевата селитра може да се внася на всички почви. Карбамидът се използва при наличие на дебела снежна покривка, замръзнала или преовлажнена почва. Карбамидът не е подходящ за торене на почви с алкална реакция и температура на въздуха над 6 градуса. При зимните житни култури продължава вредната дейност на ларвите на житния бегач. Те надъвкват листата и може да унищожат част от растенията. Повредените органи изсъхват, добиват кафяв цвят и приличат на топчици от кълчища. През февруари борбата с ларвите на житния бегач започва да се води при ПИВ 3-4 бр. на кв.м. Могат да се използват следните препарати: Релдан 50 ЕК - 150 мл/ дка; Вазтак 10 ЕК - 30 мл/ дка; Дурсбан 4 Е - 100 мл/дка; Нуреле Дурсбан - 70 мл/дка и др.

Месец февруари е подходящ период за сеитба на кориандър, резене, анасон, кимион, ким, и копър. Препоръчително е за сеитба да се използват семена от последната реколта. Те трябва да бъдат добре почистени. Отстраняват се повредените от семеяда семена. Важно условие е почвата да бъде добре подготвена и чиста от плевели.

ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ И ПОЛСКИ КУЛТУРИ

В началото на месеца, при възможност за влизане в нивите, се засява резенето, анасона, кориандъра и копъра, тъй като при късна сеитба добивите от тях значително намаляват. При затопляне на почвата до 10 градуса, след средата на месеца може да започне и сеитбата на слънчогледа. Произвежда се тютюневият разсад. При пшеницата и ечемика във фаза братене се третира с хербициди на базата на 2,4 Д срещу широколистните плевели.

ТЮТЮНОПРОИЗВОДСТВО

Подходящи за тютюневите лехи са места с южно изложение и лек наклон. Наесен се извършва дълбока оран и се оформят тирове. Напролет лехите се прекопават и се заравняват, оформят се с размери: дължина 10 м, ширина 1 м и височина 12-15 см. Лехите се торят с 150-200 г амониева селитра, 120-150 г суперфосфат и 100-120 г калиев сулфат за 10 кв.м площ. Ако преди сеитбата почвата е пресъхнала се прави поливка. За ранно производство на разсад сеитбата трябва да се извърши с рътени семена. Посевната норма за ориенталски тютюн е 5-6 г сухи семена за леха от 10 м За предпочитане е сеитбата да се извърши с лейка с перфорирана тръба. След засяване лехите се покриват с обеззаразен оборски тор с дебелина на слоя 6-8 мм. Засетите лехи се покриват с полиетилен. Използват се двойни пластмасови дъги. За 1 леха от 10 кв.м са необходими 12 носещи и 12 притискащи дъги. За равномерно поникване на разсада не трябва да се допуска просъхването на горния почвен слой на дълбочина 3-4 см в периода от засяването до фаза “кръстосване”. След тази фаза до формирането на 3-ти чифт листа се полива по - рядко. След фаза “вдигане на уши” се полива по-обилно. За да се закали разсада 8-10 дни преди първото скубане поливките се преустановяват. Лехите трябва да се проветряват за да се регулира температурния режим. Плевенето на лехите трябва да се извършва редовно. След плевене се прави поливка. Нормално развитият разсад има стъбло с дължина 11-13 см и дебелина 4 мм. За засаждане на 1 дка с ориенталски тютюн са необходими 20-25 м 2 разсад. Необходимо е правилно провеждане на растителнозащитните практики, които са гаранция за производство на здрав и качествен разсад. Едни от най-разпространените болести са сечене, черно кореново гниене, мана и див огън.

ПОЛСКИ КУЛТУРИ

При люцерната може да се наложи да се извежда борба с люцерновия листояд. При пшеницата и ечемика във фаза братене, се третира с хербициди на базата на 2.4Д, срещу широколистни плевели. През месец март започва подготовката на почвата за сеитба на пролетни култури, а в края на месеца, при благоприятни условия може да започне и сеитбата на слънчогледа.

През Април започва сеитбата на пролетните култури, тяхното подхранване, подготвят се площите за късните култури. През този месец започва провеждането на борбата срещу болестите, неприятелите и плевелите.

Царевицата пониква, когато температурата на почвата е над 10-15 градуса. В Южна България сеитбата започва от 10-20 Април, а в Северна България и Добруджа през втората половина на месеца до началото на Май. Не е препоръчително да се сее царевица, фасул, соя, и фъстъци, ако на същото място е отглеждан слънчоглед. Правете правилен сеитбооборот във вашата градина, ако това е възможно и не засявайте всяка година една и съща култура на едно и също място.

При царевицата в зависимост от групата и сорта се реколтират следните бройки растения на дка :

Слънчогледът трябва да се засява на същото място след период от 5-6 години. Започва разсаждането на тютюна на постоянно място в южна България след 25 април, а в Северна България към края на месеца и началото на Май.

При старата люцерна се следи за появата на люцернов листояд, малък люцернов хоботник, люцернов коренов хоботник. При поява на неприятелите се третира с подходящи препарати.

Основните мероприятия през месеца включват опазване на културите от болести и неприятели.

При житните култури се правят обследвания за поява на брашнеста мана, листни и стъблени ръжди, септориоза, листни въшки, житни мухи, пиявици и най-вече житни дървеници. При достигане на праговете за икономическа вредност се извежда съответната химическа борба.

При царевицата и слънчогледа основните мероприятия включват мерките за опазване от плевели в началния етап на развитие, които включват третиране с хербициди или двукратно окопаване и загърляне. С първото окопаване може да се извърши и азотно подхранване.

При памука и фъстъците трябва да се изберат подходящите хербициди, които трябва да се внесат:

• след сеитба, преди поникване на културата;
• или вегетационно.

При избирането на един от двата начина на използване на хербицидите трябва да се отчете фазата на развитие на културата и фазата на плевела.

При тютюна преди изнасяне на разсада на полето направете поредното пръскане с инсектициди, които действат едновременно на тютюневия трипс и листните въшки със следните инсектициди – Би 58 - 200мл/дка , Вазтак10ЕК - 30мл/дка, Нуреле Д - 70мл/дка и др. Непосредствено преди разсаждане на тютюна можете да приложите следните почвени хербициди: Гоал 2 Е - 100мл/дка, Девринол 4 Ф - 400мл/дка, Кобра 33 ЕК - 400мл/дка и др.

Пшеница и ечемик.

Трябва да продължат наблюденията за нападение от житна дървеница, листните въшки, класовите акари и развитие на брашнеста мана, септориоза и фузариум .

Третиранията срещу вредната житна дървеница започват при плътност 2 и повече ларви на м2. При семепроизводните посеви при 1-1,5 бр/ м2 е необходимо да се изведе химична борба с оглед опазване на кълняемостта. Ларвите от трета възраст смучат сок от плевите, които побеляват.

Срещу ларвите и възрастните на дървеницата се третира с:

Пшениченият трипс смуче сок от листата и класовете. Да се третира ако се открият 30 броя ларви в 1 клас в семепроизводните посеви.

Борбата с пшеничения трипс се води с:

Обикновена житна пиявица - при установяване на плътност над прага на икономическа вредност - 30 бр. възрастни на 1 кв.м. или 2 ларви на растение трябва да се изведе борбата с някои от инсектицидите за вредна житна дървеница.

Брашнеста мана - когато болестта е обхванала над 30%, от листната маса трябва да се направи третиране с:

До края на месеца може да започне жътвата на ечемика. Посевите се обследват за полски мишки, за появата на ленточна болест по растенията. Определя се степента и вида на заплевелеността на посевите.

Овес.

Трябва да се следи за нападение от житна пиявица и при нужда да се третира с регистрирани за целта инсектициди.

Слънчоглед.

При поява на черни петна във фаза бутонизация се третира с Пънч 40ЕС - 0,03%.

Срещу склеротийното увяхваме и сиво гниене по питите се използва Ронилан ФЛ -100 мл/дка; Сумилекс 50 ЗП ВП - 100мл/дка.

Царевица.

През юни трябва да приключи борбата с плевелите – механизирана или чрез използване на вегетационни хербециди. Следи се за появата на царевичния пробивач в посевите. При царевица за зърно ПИВ при фаза на културата 6-8 лист е 10 броя гъсеници на 100 растения, а за семепроизводство 3 броя на 100 растения. При нужда царевичните посеви се трябва да се подхранят допълнително със азотни торове. През периода се прави последното окопаване със загърляне.

Люцерна.

Трябва да се извърши пръскане срещу люцерновия листояд, люцерновия хоботник, люцернова нощенка за опазване на новия откос. Това пръскане се прави, ако плътността на неприятелите е 25-30 бр. ларви на 1 кв.м.

Картофи.

Основни вредители за периода са картофената мана, кафявите листни петна и колорадския бръмбар. Срещу маната и кафявите листни петна се третира със контакни или със системни фунгициди с лечебно действие:

При картофите през юни се води основно борба срещу ларвите на колорадския бръмбар от различни възрасти, в зависимост от надморската височина и маната.

При извеждане на борбата с колорадския бръмбар трябва да се ползват два или три препарата с различен механизъм на действие, които да бъдат редувани:

Aвгуст e месецът през който приключва жътвата на есенниците.

• След прибиране на зърното, сламата трябва да се балира и съхрани.
• Когато на освободените площи от зърненожитни култури ще се засяват отново есенници, то тогава те трябва веднага да се изорат на дълбочина 16-18 см.
• След това площите се дискуват на 8-10 см дълбочина.
• Ако до края на месеца площите се заплевелят, дискуването трябва да се повтори.
• Когато площите са заплевелени, а напролет ще се сеят окопни култури, се извършва лющене на стърнищата.
• След 20-25 дни се извършва дълбока оран на 25-30 см.
• Паленето на стърнища и горенето на растителните остатъци е забранено със закон.

Всеки, който изгаря стърнища и други растителни остатъци, МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДВЕДЕН ПОД ОТГОВОРНОСТ по Закона за опазване на земеделските земи

В член 6, ал. 1, т. 2 законът изрично забранява изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в страната.

Санкциите са в размер:

• глоба от 120 до 2000 лева при първо нарушение;
• при повторно нарушение глобата е от 240 до 4000 лева

Налагат се с акт от регионалните служби и областните дирекции ва Министерство на земеделието и горите.

по Закона за опазване на околната среда

При констатирано увреждане на околната среда вследствие паленето на стърнища и други растителни остатъци се налагат административни наказания на виновните лица на основание член 32 от закона.

Санкциите са в размер:

• глоба от 50 до 3550 лева при първо нарушение;
• при повторно нарушение глобата е от 100 до 7000 лева

Министерството на околната среда и водите възлага на Регионалните инспекции по околната среда и водите контрола по спазване на закона.

Към края на август се сеят рапицата и репкото.

На влажни места и на поливни площи през втората половина на август се сеят люцерна и детелина.

Август е месецът, в който слънчогледът е влязъл във фаза техническа зрялост.