|
-
-
Грижи за зеленчуците през месец юли. Зеленчуците изпитват все по-често остра нужда от вода, защото настъпват летните горещини. Трябва да се правят плитки окопавания след всяка поливка. По този начин рохкавият повърхностен слой намалява изпарението на водата от почвата. Така се удължава периода между отделните поливки. Преустановява се поливането на лука за глави, дините и пъпешите.  Не трябва да се окопават дълбоко освободените зеленчукови лехи от ранни пролетни култури като тиквички, краставици, ранни картофи и др. Тези лехи се разрохкват леко за да се запази структурата и влагата на почвата.
За да се осигури нормална реколта от зелен фасул за късна консумация и за консервиране то сеитбата му трябва да стане преди 15 юли. Най-важните грижи при фасула са напояването и окопаването. Когато започне цъфтежът на фасула трябва да се спре окопаването, защото цветът му много лесно опадва.  Когато искаме патладжаните да са едри и сочни, то е необходимо през юли те да се подхранят два пъти с листен тор, който да съдържа по равни количества трите основни хранителни елемента – азот, фосфор и калий.
При краставиците поливането и торенето са едни от най-важните мероприятия през юли. Краставиците са топлолюбива култура и затова не трябва да се поливат със студена чешмяна вода. Трябва да се създадат условия за поливане с престояла вода. Колкото по-рано се откъснат плодовете на краставицата, толкова по-бързо ще се развиват следващите. За семе трябва да се оставят плодовете на един цял корен. Краставиците трябва да се отрязват с нож, а не се късат с ръка.  Доматите през юли трябва да се поливат по-често и по-обилно. През юли почвата се засушава по-бързо. Започва масовото зачервяване на доматите. Най-добре е да се полива веднъж седмично. Когато се забележи, че най-долните листа на доматите са заболели, то те трябва да се премахват веднага, за да не се разпространи заболяването върху цялото растение. Това благоприятства и по-доброто огряване на първия завръз от слънцето. Когато листата са здрави, те не бива да се премахват.
В края на месец юли или началото на август трябва да се засява зимната ряпа. В период на засушаване е добре няколко дни преди сеитбата мястото да се полее, за да се може да се ускори поникването. През месец юли се прибира лука. Той е узрял и готов за прибиране, когато шийката на лъжливото стъбло до луковицата омекне и листата започнат да полягат. Този признак показва, че растежът на луковиците е завършен, а външните люспи вече са добили характерния си червеникав цвят. В началото на месеца трябва да се засади късния алабаш, късното зеле и карфиола. Те се засаждат при междуредово разстояние 60-70 см, а вътре в реда на 50 см. След разсаждането трябва редовно да се плеви, окопава и полива. Когато предшественикът на зелето не е торен основно, то е добре да се внесат по 2-2,5 т/дка угнил оборски тор, 40-50 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг калиев тор. Торовите норми се определят в зависимост от планирания добив и резултатите от химичния анализ на почвени проби.  Късните краставици и тиквички, за есенно производство, се засяват през втората половина на юли.
Трябва да се водят постоянни наблюдения за поява на кафяви листни петна, картофена мана по доматите, на кубинска и брашнеста мана по краставиците и други растения от семейство тиквови. Много опасно заболяване за пипера е маната, която се проявява в две форми - коренова и стъблена. Опасни са и листните въшки, които вредят не само пряко, но и косвено, защото пренасят различни вирусни болести. Трябва да се наблюдава популация на земните бълхи, защото те могат да унищожат разсада за късното зеле. Борба с по-важните болести и неприятели по зеленчуците: Сухото и горещо време благоприятстват появявата на брашнеста мана по доматите, пипера и патладжана. Срещу нея се пръска 2-3 пъти през 10-14 дни с Анвил - 0,05%, Тилт - 0,015%, Рубиган - 0,03% и др. Патладжаните, картофите и средноранните домати се пръскат срещу колорадски бръмбар с Калипсо – 10 мл/дка или с Циперкал 100 ЕК – 25 мл/дка – при масово излюпване на ларви от първа възраст. В края на месеца се увеличава плътността на паяжинообразуващите акари при пипера, патладжана, доматите, краставиците, което налага да се направят 2-3 пръскания през 7-10 дни с Морестан - 0,05%, Митак - 0,3% или Талстар - 0,3%. Следи се за поява на листни въшки по бамята, срещу които се пръска с Хостаквик - 0,1% или Ланат - 0,1%. Морковите, магданозът и целината се пръскат срещу листен пригор и листни петна 2-3 пъти през 7-14 дни с 0,3% Пероцин. Преди пръскането магданозът се орязва. Когато чушките на фасула за зърно започнат да пожълтяват, се пръска срещу фасулевия зърнояд с Актелик - 0,15%, или Ортен - 0,1%.
-
-
august
-
-
september
-
-
october
-
-
november
-
-
december
-
-
януари
-
-
През февруари при подходяща влажност на почвата трябва да се оформят лехи и да започне засаждането на лука от арпаджик. Подготвят се лехи широки 100-110 см. Всяка леха се разделя с бразди широки - 50-60 см. Най-оптималния срок за засаждането е от 25 февруари до 1 март. Използва се стандартен арпаджик с диаметър на луковичките от 8 до 22 см. При чесънът оптималния срок за засаждане е през втората половина на февруари. Засаждането става по схеми и разстояния както при лука. Най-подходящата дълбочина за засаждане е 5 см. Основните зеленчукови култури - домати, краставици, пипер, патладжан и зеле се отглеждат чрез разсад. Семената за произвеждане на разсада се засяват в началото в февруари. Използвайте само обеззаразени сертифицирани семена. Засявате семената на обеззаразена торопочвена смес. В парниците или помещенията, където отглеждате разсада е необходимо да поддържате оптимален температурен и влажен режим според изискванията на културата. Борбата със сеченето по зеленчуковия разсад трябва да се провежда редовно. То се среща при всички зеленчукови разсади, но в различна степен. Особено податлив е пиперът. Причинители на сеченето могат да бъдат: - различни почвообитаващи гъби (истинско сечене);
- неблагоприятни климатични условия - високи или ниски температури;
- преовлажняване на почвата;
- завишени дози на азотни торове и др. (лъжливо сечене).
Към края на месеца засейте на открито граха, лука, морковите. Продължавайте рътенето на ранните картофи.
-
-
В началото на март се засаждат ранните картофи при температура на почвата около 8-10 градуса. Площта се набраздява на разстояние 60 см. Рътените картофи се поставят с кълновете нагоре в браздите на разстояние 20-25 см. Покриват се с 6-8 см почва. Баклата може да се засее още в началото на март. При пролетно засяване не съществува опасност от измръзване, защото в ранния си стадий тя издържа на температури до няколко градуса под нулата. Засява се на редове, разстоянието между които е 50 см., а между семената в реда - 8-10 см. През първата половина на март, когато разсадът от домати за ранно производство образува втори лист се пикира в полиетиленови оранжерии или полутопли парници. За да не се повреди разсада при изваждането е необходимо почвата предварително да се полее. Подходящо разстояние за пикиране на доматите е 10х10 см. След пикирането култивационните съоръжения се проветряват. През втората половина на март се засява пипера и патладжана, а след 10-15 дни и доматите за средно ранно полско производство. За осигуряване на висококачествен разсад на 1 кв.м. се засяват 8-10 гр. семена от пипер, 2-2.5 гр. домати и 3-4 гр. патладжан. Борбата срещу различните почвообитаващи гъби и предпазването на растенията от сечене се провежда, като леглото на семената трябва да се напраши с медсъдържащи препарати в случай , че семената не са обеззаразени. Преди да се покрият семената с торова смес се разхвърля и примамка срещу поповото прасе. Борбата с почвообитаващите гъби, освен с напрашаване с медсъдържащи препарати, може да се води и с поливане на лехите, след сеитба, с бордолезов разтвор 0.5% до 5л./кв.м. Лехите се покриват с полиетилен за да се запази влагата и повиши температурата. Водният лук и празът за разсад могат да се засеят на открити лехи при наличие на подходяща температура. През март месец се сеят всички кореноплодни зеленчукови култури - моркови, репички и др. Засява се също и магданоза. В края на месеца може да се засадят салатата, алабаша и др. Време е да се засее градинският грах, ако това не е станало през февруари. При първа възможност за работа на открито през пролетта трябва да се обърне внимание на засетия през есента спанак. Трябва да се подхрани с около 20 гр. на кв. м. амониева селитра и да се прекопае. Ако спанакът е засят през февруари е необходимо след поникването да се подхрани с 10 гр. на кв.м. амониева селитра, а така също и при суша да се полее веднъж.
-
-
През април продължават грижите за пикирания разсад и за гъстите разсади. Закаляваме разсада, изнасяме го на постоянно в полиетиленови оранжерии, тунелчета. В по-топлите райони разсада може да се изнесе в градината и на полето. Към средата на април се сеят краставиците корнишони, които ще се отглеждат на телена конструкция. Сеят се на открито морковите, копърът, магданозът и чубрицата. Към края на април се сеят дините и пъпешите. Пръскайте срещу маната по лука, луковата муха, листните въшки по краставиците и доматите. Пръскайте с подходящи хербициди срещу всички плевели в градината. Водете борба с телените червеи, поповите прасета и др.
-
-
През месец май се засяват и се засаждат на открито следните култури: Култура | Сеитбена норма кг/дка | Брой растения в дка | | Бамя | 2 – 3 | 6000 – 8000 | | Дини | 0,3 – 0,45 | 800 – 1000 | | Краставици | 0,3 – 0,45 | 1500 – 2000 | | Пъпеши | 0,3 – 0,35 | 800 – 1000 | | Чубрица | 0,08 | 8000 – 10000 | | Пипер късен | засаждане | 10000 – 14000 | | Патладжан | засаждане | 3000 – 3500 | | Тиквички | 0,6 – 0,8 | 1200 – 1600 | Където е необходимо се изграждат подпорните конструкции, извършва се подсаждане или прореждане на посевите. Основните грижи са насочени към унищожаване на плевелите, поддържане на оптимална почвената влажност, торене (почвено и листно). Започва появата на икономически най-важните болести и неприятели, което изисква своевременна и качествена растителна защита. При доматите трябва да се обърне внимание на следните заболявания и неприятели:
Картофена мана - профилактично, десетина дни след засаждането на открито се третира с Пероцин 75 Б - 0.3% Купроцин – 0.4% или друг регистриран фунгицид. Доматена листна въшка - при 10-15% повредени растения се третира с Карате 2.5 ЕК - 0.02%, Пиримор 25 ВГ - 0.1% или друг инсектицид. При разсадните домати - преди разсаждане използвайте един от следните хербициди: Зенкор 70 ВГ - 70гр/дка, Дуал Голд 960 ЕК - 120мл/дка, Гоал 2 Е - 100мл/дка. При пипера от значение са маната и пиперовата листна въшка. Срещу маната, при първи петна през 10 дни се третира с Пероцин 75 Б – 0,25% или Превикур 607 СЛ - 0,35%. Срещу листни въшки профилактично, през 15 дни се третира с Кронетон 50 ЕК - 0,1% и Карате 10 ЕК - 0,03%. Патладжан и картофи – основен неприятел е Колорадския бръмбар. При 5-6 бръмбара на 100 растения се третира с Банкол 50 ВП- 0,05% , Евисект С - 0,03% , Вазтак 10ЕК - 0,012% или друг регистриран инсектицид.
-
-
Грижи за засадените на открито домати, пипер, патладжан и други. При доматите продължава борбата срещу картофена мана, кафяви листни петна, бели листни петна, като третиранията трябва да приключат до 14-20 дни преди началото на прибирането на плодовете при ранните домати. При ранните високостъблени сортове домати при развитие на 4-6 съцветия се прави прекършване на върховете над последното съцветие (китка), като е необходимо да се оставят 2-3 листа. Редовно трябва да се премахват разклоненията (колтуците). За да предпазим доматите от върхово неинфекциозно гниене, то трябва поливаме редовно и умерено, без да се допуска преовлажняване или силни засушавания на почвата. Картофена мана продължават третиранията с Пероцин 75 Б - 0,3 %, Купроцин - 0,4 % и други препарати до 14-20 дни преди прибирането на доматите. При краставиците продължава борбата с маната, брашнестата мана, белокрилка, листни въшки и др.
Мана по краставиците - при поява на характерните петна трябва да се третира с Ридомилголд МЦ68 ВГ - 0,25%, Алиет 80 ВП - 0,3% и други препарати, които са регистрирани за борба с тази болест. Брашнеста мана - при откриване на петна се третира с Топсин М 70 ВП - 0,1%, Рубиган 12 Е - 0,02% и други препарати, които са регистрирани за борба с тази болест. При едновременна поява на мана, брашнеста мана, белокрилка и листни въшки по краставиците трябва да се извърши комбинирано третиране с необходимите фунгициди и инсектициди. Трябва да се знае, че от краставиците се отстраняват сухите и болни листа по време на беритбата. Краставиците обичат влагата и поради тази причина растенията трябва редовно да се поливат. При пипера трябва да се следи за поява на мана, брашнеста мана, антракноза, бактериални петна, листни въшки.След прихващането му временно се прекратява поливането, за да може растенията да образуват по-добра коренова система. Мана - при поява на петна, заразените растения се унищожават, а останалите се третират с Превикур 607 СЛ - 0,35% или друг регистриран за болестта фунгицид. Листни въшки по зеленчуковите.Да се пръска с Би 58 - 0.07%, Хостаквик 50 ЕК - 0.1%, Мабрик 2 Е - 0.025%, Пираника 20 ВП - 0.025%. Антракноза по дини и пъпеши.Срещу болестта да се пръска с Топсин М 70 ВП - 0.1%, Купроцин - 0.4% и др. След засаждане на зелето на открито задължително се следи за поява на листни въшки и зелеви бълхи. Полива се редовно. Първото окопаване на прихваналите се домати, пипер, патладжан и др. спомага за по-бързото затопляне и аериране на почвата. Първото окопаване се прави 7-10 дни след засаждането на културите. Подхранването на зеленчуковите култури се прави с 15-20 кг/дка азотен тор. разсад от главесто зеле - до 10-15 юни. Прибира се реколтата от ранното зеле, краставици, тиквички. През месец юни се засяват и засаждат следните култури:- краставици втора култура - от 25 юни нататък с 0,3-0,45 кг семена на дка;
- лук от разсад - до 5 юни засаждане;
- праз лук - разсаждане след 25 юни при междуредово разстояние 25-30 см и 15-20 см вътре в реда;
- късно зеле и карфиол - до 15 юни с 0,06-0,08 кг / дка семена;
- моркови за късно полско производство при междуредово разстояние 30-35 см и посевна норма 60-70 г. на 100 кв.м.;
- подготвят се и лехите за засяване на семената от късни сортове домати до 10 юни.
За борба с маната и други болести при зеленчуковите култури е добре да се използват освен контактните и системно действащи фунгициди, а срещу листните въшки, нощенките и другите неприятели да се ползват регистрирани препарати за съответния вид.
|
Агрокалендар 
