 Африка се зае със земеделските производители. Основната задача на правителствата е да не им пречат.
Обикновено, англоезичната преса пише за събитията в развитите страни, но понякога журналистите засягат и проблемите на Африка, включително и в селското стопанство, което там играе главна роля при формирането на БВП. Не отдавна световните медии имаха достатъчно поводи за интерес към Черния континент.
В последно време в Африка отново обърнаха внимание на агробизнеса. Често това не води до резултати. Да си спомним Зимбабве, където изгониха белите фермери. С какво завърши това е известно на всички - с глад, пълно унищожаване на икономиката и най-високата в историята на човечеството инфлация. Какво ще правят този път?
Много от африканските страни се опитват да привлекат към техните земи фермери от ЮАР. Често, вместо тях канят и бягащите бели фермери от Зимбабве, пише Майкъл Алън (Michael Allen) от „The Wall Street Journal”.
Южноафриканските фермерите вече превърнаха Мозамбик в забележим на световния пазар производител на банани, а Замбия е започнала да обезпечава сама своите нужди от царевица след привличане на професионалисти от Зимбабве и ЮАР, пише журналистът.
Приемайки успешният опит, правителството на Конго също реши да ползва услугите на фермерите от ЮАР. В черновата на новият меморандум ръководството на страната обещава да осигури дългосрочна аренда на земите, по-ниски данъци и премахването на събирането на такси за тези, които се съгласят да инвестират парите си в местното селско стопанство, се казва в статията.
Според информация от селскостопанската група на Южна Африка, организираща този проект, 70 земеделски производители вече са се регистрирани за бизнес пътуване до Конго, а 3000 са заявили, че проявяват интерес към предложението.
Инициативата на правителството на Конго е предизвикало такава реакция, че първоначално се съобщаваше за разпределението на 10 милиона хектара свободна плодородна земя, която по площ е почти равна на щата Охайо, но това се оказа преувеличение. За реалните числа разказва министърът на земеделието на страната Ригоберт Мабоундоу (Rigobert Maboundou), който е цитиран от Майкъл Алън: „Това са глупави обещания. Площите, които са подходящи за обработка в Конго са едва 8 милиона хектара ... Ако ние им отдадем на фермерите от Южна Африка 10 милиона хектара, то нищо няма да остане за останалите, а тук живеят много голям брой хора, които се изхранват само с продукти от своето домакинство.” - казва министърът.
Самите фермери в Южна Африка не са в консенсус по отношение на предложението на конгоанското правителство, подчертава кореспондентът. Някои от тях вярват, че е по-добре да не рискуват, тъй като политическата нестабилност в Конго прави инвестициите рискови. Други вече са избрали за себе си съседите, като отбелязват добрите климатични условия за селскостопанска дейност, понеже в Конго има цели две лета в годината, няма недостиг на вода, и по-голямата част от територията е плодородна савана.
Статията споменава и причините, които са подтикнали Конго да следва примера на Замбия и Мозамбик. Въпросът е, че държавата внася почти всички хранителни стоки от Франция, а основен източник на приходи в бюджета са постъпленията от продажбата на петрол.
Въпреки това, потенциалът за развитие на страната е огромен, защото само 2% от общата площ на страната се обработват. Тъй като фермерите на Южна Африка „са известни със способността си да търсят храна от Африканската почва”, в Конго са решили да привлекат именно тях.
Интересното е, в Южна Африка са скептични за развитието на селското стопанство в африканските страни.
В онлайн версията на южноафриканското издание „Business Report” е публикувана статия, посветена на агробизнеса в Мозамбик, написана от главата на фондацията „Brenthurst Foundation” Грег Милс (Greg Mills), и професорът по африкански науки към Университета в Копенхаген Холгер Хансен (Holger Hansen).
Според тях, след опустошителната 15-годишна гражданска война, която приключи през 1991 г., положението не се е подобрило. До днешно време, земеделските култури в плантациите в страната страдат от болести, дърветата в градините стареят и снижават добивите си, а пари за минерални торове няма. Дори местните аграрно-промишлени гиганти се разоряват, заради дългове. Една от най-големите компании в страната, Groupo Madal, в която постоянно работят 500 души и още 6000 сезонни работници, през 2005 г. бе продадена за 1 долар. Цената е оправдана само за това, че заедно с 16 000 хектара от кокосови плантации, новия собственик е получил дълговете на дружеството, обясняват експертите.
Междувременно, земеделските производители - най-големите работодатели в страната след държавата - определят съдбата на страната. Затова решаването на техните проблеми, смятат авторите, е главната задача на ръководството на Мозамбик. Проблемите на местния агробизнес учените приписват на много ниската агрокултура, в следствие на която мозамбикските фермери не могат да се конкурират с азиатските си колеги. Ако средната реколта в света носи на фермера 480 долара от хектар, в Мозамбик, същата площ носи само около 120 щатски долара.
В същото време, Мозамбик може да се превърне в „полето на мечтите”, предполагат учените, ако неговото правителство предприеме необходимите стъпки. Например, Грег Милс и Холгер Хансен са на мнение, че е необходимо да се създаде селскостопанска банка, за да могат кредитите за земеделските производители да станат по-достъпни. Те също така предлагат да се фокусира вниманието върху средните и големи ферми. Според тях, те ще могат да подпомагат малките производители, като по този начин ще ги подкрепят и без помощта на държавата.
Въпреки това, държавата не бърза да направи нещо. Един от мениджърите на агрохолдинга Groupo Madal съобщава в публикацията, че те по принцип „рядко се виждат с правителството". Изглежда, затова Южноафриканските фермери не се нуждаят от ничия подкрепа, в Африка намират по-добър начин за възраждане на селското стопанство. Основната задача на местната власт в този случай е да не се им пречи, и това вече е голямо постижение.
|
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
