Учените не успяха да постигнат консенсус за приемане на единен метод за идентифициране на ГМО

Сряда, 20 Август 2008 10:25

Над 500 учени от 70 страни участваха на първата световна конференция по методите за анализ на генетично модифицирани организми (ГМО). Конференцията се проведе в Комо, Италия. В рамките на проведената конференция не можа да се постигне консенсус кои метод да се използват при определяне на съдържанието на ГМО в храните и фуражите. Надеждите за създаването на международен стандарт се сринаха. За създаване на такъв стандарт особено активно работи Швейцарската федерална служба на здравеопазването (BAG), която си сътрудничи с Международната организация по стандартизация (ISO) и Европейският комитет по стандартизация (CEN).

По отношение на ГМО съществува сериозен проблем за предотвратяване на неправомерното използване на биотехнологични съставки в хранителните продукти. Така например, в Швейцария се разрешава съдържание на някои видове ГМО в хранителните продукти, ако то не надвишава 0,5%.

В САЩ компанията Monsanto обяви плановете си да въведе през 2009 г. второ поколение устойчива на хербициди ГМ соя - Roundup Ready. Очаква се, че с използването й ще се увеличат добивите на соя в САЩ и Южна Америка с 10%. В ЕС, нейната употреба е забранена, и в съответствие с Европейската служба за контрол на качеството на храните (European Food Safety Authority - EFSA), издаване на разрешително е малко вероятно. По този начин в ЕС ще бъдат внасяни само продукти, които не съдържат от новите сортове соя. Тъй като на практика е много трудно да се постигне контрол , увеличава се ролята на специалните методи за определяне на нерегламентирани ГМ продукти.

В ЕС наличие на ГМО се определя с ДНК методи – PCR, Real Time PCR.

В Съединените щати се използва друг метод, който се състои в определяне на съдържанието на протеин от ГМО. Този метод е по-лесен за употреба и дава възможност резултатите да се получат в рамките на няколко часа след теста, докато при използването на ДНК анализ са необходими няколко дни. В допълнение, разходите за анализ на протеина в продуктите са около $40 за тон от материала, докато генетичните тестове струват $100 / тон. В същото време, ДНК анализът позволява едновременно да анализираме повече проби, докато анализът на протеин в продуктите е само за една проба. Друга слаба страна на метода за определяне на протеина е, че е по-неточен и не дава възможност за идентифициране на някои видове ГМО.

Много страни - като например Китай, Япония, Малайзия и много африкански страни са избрали метода, използван в ЕС. Междувременно, САЩ не планира да изостави метода за анализ на протеин, тъй като той е по-ефтин.

Добави в любими

Bookmark

Препрати

Коментара (0) Дабави коментар