 България и балтийските страни ще бъдат поредните страни, на които ще се обезцени националната валута, смятат експерти.
България и балтийските страни могат да отслабят контрола на националната си валута, на фона на влошаването на икономическите условия по целия свят и задълбочаването на кризата в Източна Европа, заявява американският икономист Нуриел Рубини, който преди две години прогнозира сегашната рецесия в САЩ.
"При наличието на неопределен брой нововъзникващи основни показатели не е възможно да се поддържа фиксиран валутен курс, в края на краищата ще настъпи валутна криза. Балтийските държави са под такъв натиск, както и националната валута на България" - казва Нуриел Рубини.
На 4 февруари Националната банка на Казахстан осъществи обезценяване на националната валута (тенге), като позволи тя да падне до 18%. От ноември 2008 г. Централната банка на Казахстан поддържа курса на националната валута (тенге) за сметка на резервите от злато.
Руска рубла спадна спрямо долара с 35% през август на фона на намаляването на цените на суровините.
Беларус девалвира своята национална валута с 20% през януари. Украинската гривна е загубила 40% от стойността си спрямо долара през последните 6 месеца.
През последните няколко години балтийските държави запазват обвързаността на националните си валути към еврото. По този начин, Централната банка на Латвия ограничи колебанията на лата в интервала LVL 0.702804 за евро, плюс - минус 1%. Естония поддържа стойността на националната си валута приблизително на ниво 15,6466 естонски крони на евро, Литва фиксира курса на лита LTL на 3,4528 за евро.
Българската национална валута е фиксирана към еврото в съотношение 1,95583 лева на евро. Според Международния валутен фонд, през втората половина на 2008 г., Българска народна банка (БНБ) е изразходвала за подпомагане на българския лев 16% от валутните резерви, намалявайки ги до 16,8 млрд. долара.
Дефицитът на текущият платежния баланс в балтийските страни и България, поставя тези страни на прага на валутна криза, която се явява допълнителна заплаха за банковия сектор и пазара на недвижими имоти, заявява Нуриел Рубини.
"Като се отчита влошаването на икономическата ситуация, фиксирането на валутния курс се превръща все повече в проблем и в държавата започва валутна криза. Валутната криза се превръща в банкова, жилищна и в криза на държавния дълг. Установява се корпоративна криза, доколкото във всеки сегмент на тези икономики има големи суми чужди дългове" - обяснява Нуриел Рубини.
Златните валутни резерви в Латвия са намалели през втората половина на 2008 г. с 20% до 5,3 млрд. долара, в Естония за този периода същите са паднали с 5% до 3,9 млрд. евро, а в Литва - с 13% до 6,3 млрд. долара.
"Огромните дефицити по текущия платежен баланс, политиката на фиксираните валутни курсове, както и ограниченията, наложени на колебанията на пазарите в страните с нововъзникващи пазари, - това е "формулата на нещастието" - заявява Нуриел Рубини в интервю за Bloomberg Television.
Експертът добавя, че Международния валутен фонд (МВФ) е допуснал грешка в Латвия, като е разрешил да се съхрани фиксирането на националната валута към еврото по време на преговорите за предоставяне на помощи през месец декември. Латвия получи 7,5 милиарда евро, което представлява около 34% от годишния БВП.
"МВФ е трябвало да постави условия за освобождаване на валутния курс, така както беше направено в Източна Азия и в други кризисни нововъзникващи пазари. Валутите на балтийските страни, сега са преоценени" - уверен е Нуриел Рубини.
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
