|
Как да се помогне на фермерите? Този въпрос си задават във всички страни, но никога не намират универсални решения. Често правителствата прибягват до просто вливане на пари в отрасъла. Такава мярка бързо решава непосредствените проблеми, но не може да избегне основните причини, поради които фермерите фалират. Това разточителство предизвиква са все по-голям протест на гражданите.
Наистина, някои мерки за подпомагане на селското стопанство вече прехвърлят всички граници. Щата Охайо, наскоро въведе нови субсидии за фермерите. Сега на тях им плащат, за да не продават земите си. Плащанията местната преса нарича „зелено за зелено”, намеквайки за цвета на долара.
В редакционната колонка на вестника „The Columbus Dispatch”, този метод за запазване на фермерите е критикуван като необмислен разход от данъците на гражданите. „Защо ме облагат два пъти за едно и също? Защо да плащам на някого за това, той не продава земята, на която аз мога да си построя къща?” – възмущава се авторът Дж. Т. Фридман.
В статията се подчертава, че причината, поради която е въведена програмата за подкрепа на фермерите - намалението на обработваемата земеделската земя - не оказва влияние върху производството. Тъкмо обратното, въпреки намаляването на размера на фермите, реколтата в Охайо се увеличава. По този начин, казва Фридман, за купувачите това е добра тенденция, тъй като те ще получат повече храна на по-малка цена и ще има повече пространство за строителство.
„Фермите са бизнес, а не исторически забележителности. Фермерите трябва да печелят пари и добрите, способните така и правят. Правителството трябва да бъде по-малко ангажирано в областта на селското стопанство, поради причината, че това винаги обръща система с главата надолу” - подчертава авторът.
Федералното правителство на САЩ също се отличава с прекалена отстъпчивост на фермерското лоби, за което пише, икономическия репортер на вестник „The Washington Post”, носителят на награда „Пулицър” Стивън Перлштейн.
Според журналиста, с изключение на зимния туризъм, селското стопанство страда най-много от глобалното затопляне. Фермерите трябва да се справят с убийствени горещи, мощни бури, продължителни суши, пълчища от насекоми. Изглежда, че фермерското лоби трябва да подкрепя екологичните инициативи, но не е точно така.
Новият законопроект за намаляване на емисиите на парникови газове с 17% през следващото десетилетие, не включва фермите. Дори не е и в това интригата.
„За фермерите не беше достатъчно това, че те получиха освобождаване от плащане на глоби за отделяне на замърсявания. Фермерите са недоволни, че новият закон чрез ограниченията и така наречените „разрешени замърсявания” увеличава разходите им за гориво, торове и електричество. Не е важно, че други американци ще страдат от същите проблеми. За американските фермери увеличаването или намаляването на печалбата, не е зависимо от причините - природни, пазар, или законодателни – те трябва да бъдат компенсирани от правителството.”
Поради това, фермерите искат да им плащат за всяко намаляване на емисиите на парникови газове, но да не им налагат никакви санкции за превишаване на лимитите. Фермерите искат да получават допълнителни пари за смяната на хранителния режим на кравите, за да отделят по-малко „отпадъчни продукти”. Или, за използване на технологията на нулевата обработка на почвата. За инсталирането на специален уред, който улавя метана отделян от фермите, те искат да получават пак пари.
Накратко, чиновниците “мълчаливо са се съгласили да изпълнят на всички тези условия”, а фермерското лоби вече е призовало да се гласува против законопроекта .... Той, според тях, ще бъде прекалено скъп за фермерите и няма да допринесе за значителното подобряване на екологичната обстановка в страната.
„Следващия път, когато най-егоистичното лоби на света отиде във Вашингтон да поиска компенсация за сушата, някой трябва да прояви здрав разум и да ги изпрати да пасат на пясъците.” - заключава Перлштейн.
Като цяло, може би, мнозина смятат, че американският фермер живее като в приказка. Има, разбира се, частица истина: всички ги чуват, държат политиците в ежова ръкавица, правителството дава достатъчно пари. Но факт е, че фермите в Съединените щати все още се разоряват и няма желаещи да се занимават с агробизнес.
Може наистина щастието да не е в парите, когато те са предостатъчно?
 |