 По-евтините методи за четене и анализиране на ДНК на растенията, ще помогнат за решаване на проблемите, които съществуват при получаване на биогорива, смятат учените.
За борба с глобалното затопляне, американските биолози са предложили да се използват техниките на генното инженерство. Според учените, стойността на провежданите генетични изследвания е намаляла дотолкова, че създаването на специални сортове просо за преработка в биогориво, се е превърнало в реалност.
Представител на Центърът по генетични изследвания към Министерството на земеделието на САЩ, Кристиан Тобиас заяви, че поевтиняването на методите за четене на ДНК позволява да се проучи генома на просото - растение, което се среща почти в целия свят. Сега просото се използва основно като фуражна култура, но целенасочената работа по модификация на растението чрез методите на генното инженерство ще позволи да се превърне в суровина за производството на биогорива. По пътя на замяна на петрола с биогорива, учените очакват да намалеят последиците от глобалното затопляне.
Биогоривата, получени от растения (биогоривата могат да бъдат и от обикновени дърва) теоретично могат да заместят, получените от петрол бензин и дизелово гориво. Така например, бензинът, продаван в Бразилия трябва да бъде не по-малко от една четвърт от получавания от захарна тръстика етанол. Подобна програма за получаване на алкохол от царевица са приели и в Съединените щати.
Въпреки това, няколко различни групи биолози откриха, че отглеждането на захарна тръстика и царевица за производството на етанол изисква допълнителни площи, за които се налага да се изсекат гори или да се намалят площите, на които са се отглеждали растения за хранителната промишленост. Според Тобиас, просото е лишено от този недостатък: в много региони, то расте като трева, а високата му устойчивост към сушата ще позволи да се произвежда дори и в неблагоприятни за земеделие райони.
Изследователите изтъкват, че досега целенасочените работи са се усложнявали от количеството на геномите на растенията и наличието на много видове, които в процеса на адаптация към местните условия придобиват някои характерни черти. С евтин и бърз прочит на генетичния код могат да се надяват на съпоставка на генома на различните проби от просо за идентифициране на гените, които са отговорни за ценните качества като устойчивост на суша или високо съдържание на захар. Както съобщава Кристиян Тобиас в списание The Plant Genome, намирането на такива гени може да модифицира растенията без продължителни и скъпи традиционни селекции.
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
