|
 Водната леща може да се използва както почистване на отпадните води от свинефермите, така и за борба с глобалната енергийна криза, са установили учените от Университета на Северна Каролина.
Проучването е показало, че растящата в замърсената от свинефермите вода водна леща, произвежда шест пъти повече нишесте от царевицата. Според доктор Анна-Мария Стомп, това означава, че производството на етанол, с използването на водна леща може да бъде „по-евтино и по-бързо отколкото с царевицата”.
„Ние можем да убием с един куршум два заека: да произвеждаме био-горива и да почистваме отпадъчните води”, заявява ученият Джей Ченг. „От нишестето, можем лесно да произвеждаме етанол, като използваме същата техника, която е предназначена за работа с царевица.”
Днес в Съединените щати, царевицата е основен компонент за производството на етилов спирт - етанол. Въпреки това, през последните години употребата на царевица предизвиква много протести и критики, заради количеството енергия, изразходвана за отглеждане на реколтата и ценовите шокове, провокирани от конкуренцията между производителите на етанол и хранително-вкусовата промишленост. Водната леща е привлекателна нехранителна алтернатива, която има потенциал да произвежда много повече етанол от царевицата. Освен това, нейното използване позволява разрушителният процес (замърсяването на водата), да се превърне в съзидателен (производството на спирт). Мини екосистемата на водната леща може да бъде разположена на места, очевидно неподходящи за отглеждане на царевица. В процеса на производство на нишесте, остава вода, годна за повторна употреба. И за първичното производство са подходящи всякакви богати на хранителни вещества води, независимо дали са от оттичане от животновъдните ферми или от канализационните води на цели жилищни райони и градове.
Големите свинеферми съхраняват отпадъците в големи лагуни за биологично третиране. Водната леща използва за растежа си хранителни вещества, съдържащи се във водата. По този начин, водната леща предотвратява попадането им в околната среда. „Водната леща е безвредна за околната среда. Тя е разходно-ефективна суровина за производство на етанол” - обяснява Ченг.
„В селското стопанство съществува предубеждение, че всички зърнени култури, които могат да бъдат открити, са вече са известни”, казва Анна-Мария Стомп. „Все пак, водната леща през 21-ви век може да стане първият такъв материал. Както по свое време, Джордж Вашингтон превръща фъстъците в основна култура, така и ние днес поставяме началото на използването на водната леща като техническа култура, необходима за производството на горива."
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
