|
 За да получим за едно растение полезни гени от друго, на двете растения ще са необходими само 300 години, установиха биолози от центъра Джон Инес (John Innes Centre) и шотландският университет "Сейнт Андрюс” (University of St. Andrews).
Малко история: преди три столетия, британски ботаници пренесли в родината си от Сицилия растение, известно като Senecio squalidus. По това време на острова е била разпространена само една разновидност от този плевел – обикновен спореж (Senecio vulgaris). Той представлява главичка, "изпълнена" с малки тръбовидни цветчета.
Скоро неговият сицилиански брат споделил с обикновения спореж (Senecio vulgaris) гени. Така се появили новите видове спорежи. В резултат на това цветчето на растението се трансформира като получава рамка от няколко сравнително големи жълти венчелистчета.
Учените решили да изяснят какво е причинило това. Генетикът Енрико Коен (Enrico Coen) и професор Ричард Абът (Richard Abbott), използвали генетичната верига на лъвската муцунка (Antirrhinum majus, кученце), за да намерят възможно най-"виновните" за промяната на обикновения спореж.
Така са открити Ray1 и Ray2 - гени, "заподозрени" в развитието на цветчета с езичета. В по-нататъшни проучвания (включително и сравнение на геномите на видовете), тяхната роля е била потвърдена. Тези гени действително влизат в ДНК на новите растения в процеса на хибридизация.
Сега учените говорят за много редкия документиран пример за полезно генетично преобразование, който може да подкопае установеното схващане, че висшите организми в хода на еволюцията разчитат единствено на собствените си гени.
Какви са ползите? Коен смята, че новодошлите гени дават предимство. Обикновено спорежът се самоопрашва, благодарение на езичето, може да се кръстосва със съседните растения. По този начин се увеличава разнообразието на получените семена, които биха могли по-добре да се адаптират към различните условия в бъдещия живот. Може би това е причината някога обикновения спореж да е станал почти вездесъщ „плевел”.
Възможен е и друг вариант: растението да е загубило цветчетата с езичета по време на еволюцията, а по-късно да са се възстановили. Такова предположение може да доведе до още по-мащабни заключения. Ако това е вярно, то се оказва, че генетичните промени не могат да бъдат разглеждани като "улица с еднопосочно движение”.
Това показва, че "еволюцията е по-скоро паяжина, а не дърво на живота", - казва Майкъл Арнолд (Michael Arnold) от Университета Джорджия. Такъв обмен на гени по-рано е наблюдаван при микроби, но новият случай може да се смята за най-нагледен, смята той.
|
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
