|
 По брой на фермерски протести в Испания 2008 надмина всички предишни години. Селското стопанство на страната, както земеделието, така и животновъдството, е в дълбока криза. Фермерите блокираха с трактори градските магистрали, в знак на протест срещу правителствената политика в областта на селското стопанство раздават на хората свободно тонове плодове, зеленчуци, мляко и месо. За фермерите е станало напълно неизгодно да произвеждат своите селскостопански продукти, защото на пазарът са се установили много ниски изкупни цени от посредници монополисти. В продължение на векове, Испания бе един от водещите европейски лидери в производство на храни.
Сегашната международна финансова криза също носи допълнителни предизвикателства за селскостопанския сектор. Но дори и при тези условия, испанците успяват да запазят националните си традиции с такова упорство, както отстояват правото на съществуване на коридата.
В някои райони на Испания има толкова много съхранени традиции, като например на екстензивно пасищно животновъдство, въпреки че повечето от развитите страни отдавна са преминали към модерни механизирани технологии, в резултат на които пастирската професия става ненужна.
От векове в Испания през зимата, огромни стада от крави и овце преминават над стотици километри за да стигнат пасищата в южната част на страната, а през лятото - обратно в северните планински райони. Това е екстензивното пасищно животновъдство, което самото общество смята, че е по-скоро се дължи на вековните традиции, отколкото производствена необходимост. И се пита – доколко са перспективни тези методи на селското стопанство в XXI век? Може ли и трябва ли да се запазят като част от националната култура?
Докторът по история, автор на произведения за историята на животновъдството в Испания Педро Гарсия казва, че стадата от диви животни в търсенето на храна непрекъснато мигрирали от север на юг и от юг на север на Иберийския полуостров, дори преди 12-15 хиляди години. Хората само използвали този метод за поддържане на живота, заимствайки от природата. На пътят, по който минавали пастирите със стадата си, през XIII век му бил даден специален статут. Дължината на тези пътища към днешна дата е 124 хиляди километра. Нещо повече, "кралския” статут е запазен за тях до този момент. Кралят Алфонс Х Мъдри гарантирал свободното преминаване на пастирите по планинските проходи, освободил ги от данъци и утвърдил „кралския”, т.е. държавен статус за всички пътища, които са били използвани за пасищно животновъдство.
Понякога от северната до южната част на Испания и обратно всяка година преминавали около 4 милиона животни. Днес подобен род животновъдство практикуват малко повече от десетина фермерски домакинства, най-вече с овце. Така наречените „кралски пастирски пътеки” са повече от 400 хиляди хектара пустеещи земи.
Последният собственик на стадо крави, който все още почита традициите е Чико Сезар. Наскоро той прати своето стадо на борбата с бикове, отглеждани специално за корида, от провинция Арагон към юг, по пасищата в Андалусия - на над 400 мили от дома. "По-рано добитък на юг прекарваха най-малко 50 ферми в нашия регион, а сега останах само аз пазя традицията на нашето семейство. Всяка година става все по-трудно да се намерят пастири, които са съгласни да минат толкова дълъг път, да спят на открито, изпитвайки домашни лишения. При мен всичко се дължи на работника ми Херардо, когото наричат последния испански „каубой" - той има склонност към номадския начин на живот", - казва собственикът на фермата.
Херардо работи за дон Сесар 50 години и притежава най-високия пост в пастирската йерархия. Той е „майорал”, управляващ фермата. Вярно е, че за помощници той трябва да наема пастири-гастарбайтери от Източна Европа - испанците са отвикнали от такава работа. Най-важното е, по думите на „последния испански каубой”, да не губим животни по пътя - през нощта те се разпръскват понякога на километри. И първото нещо, на сутринта е да се събере стадото, а след това да се кара до следващата нощна спирка.
Херардо е горд с това, че неговите пра-дядо и дядо са гонели говеда в Андалусия. Като прости овчари те са били неграмотни. Той е получил образование и длъжност „майорал”. Неговите услуги на „номадски мениджър” може скоро да станат излишни.
Враговете на и така застрашеното традиционно животновъдството имат и противници. Освен историци и културолози, на тях възразяват биолозите и еколозите.
Професорът биолог от Мадридския университет Хавиер Мартинес смята, че то не е само известна носталгия по традициите на предците. Запазването на екстензивното животновъдство ще спаси страната от горски пожари.
Той обяснява това по следния начи. Пастирите отглеждат стадата си по планинските ливади заобиколен от гори, и по този начин, е естествено пасат и отъпкват тревата. А когато няма стада от тревопасни животни, тревата изсъхва и се запалва като барут. По негово мнение, възстановяването този вид животновъдство може да спаси горящите всяко лято гори.
Така и не се достигна до дискусия за възраждането на пасищното животновъдството, обществото и правителството на Испания трябва да предприеме нещо и то да е точно сега. Докато някой все още владее тези национални традиции ...
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
