|
 Възможно е покачване на цените на хранителните продукти в света. Ръстът може да достигне 30-35% в рамките на 10 години. Това означава, че ако няма значителни промени в производството на храни, най-бедните ще харчат за храна до 90% от всичките си налични средства.
Това предупреждение се съдържа в наскоро публикуван доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP).
Въпреки това, докладът посочва, че нарастващото население на планетата, може напълно да си осигурява храна, ако промени подхода към производство на храните, съхранението и правилното им използване.
Докладът отбелязва, че повече от сто години, цените на хранителните продукти в света са намалявали. Тяхното драматично нарастване през последните години, няма аналози от гледна точка на абсолютните величини на прираста, продължителността на процеса и диапазона на стоковите групи, които са засегнати от тези процеси. За някои видове храни цените нарастват с 50-200%. 110 милиона души са изпаднали в бедност, а 44 милиона са преминали в групата на недохранените. Ръстът в цените засяга живота на милиони хора в различни страни и доведе до увеличаване на детската смъртност. Много хора са принудени да изразходват до 80% от доходите си за храна.
Основните фактори за възникването на хранителната криза това са съвкупните въздействия на пазара от спекулациите с хранителните запаси, екстремните метеорологични условия, ниските нива на преходните запаси на зърно, ръста на производството на биогорива (за тази цел се ползват допълнителни площи) и високите цени на петрола.
Въпреки, че пикът на нарастването на цените вече е преминал, те като цяло остават високи за много стоки, в сравнение с 2004 г. Основните тенденции в отношението между предлагането и търсенето през последните месеци, не се е променило много.
Какво ни очаква в бъдеще? В UNEP смятат, че прираста на населението до 2050 г. ще бъде не по-малко от 2,7 млрд. души. Доходите така или иначе ще растат, така че търсенето на храна също така ще се увеличи.
Вследствие на това ще се наложи все повече средства да се инвестират в намирането на начини за увеличаване на добивите. В момента, добивите не растат особено. Разходите за изследователска дейност са намалели. Трудно е да се каже дали ще се намерят необходимите средства за в бъдеще. При това не бива да забравяме за загубата, както и за деградацията на почвите.
За устойчивото производство на селскостопански култури трябва много: вода, торове, добра почва, благоприятни климатични условия.
Въпреки това, се смята, че поради деградацията на почвите, разрастването на териториите на градовете и производството на биогорива, за които се използват големи площи за хранителни култури, общата площ на истинските земеделски земи (за отглеждане на хранителни култури) може да бъде намален с 8-20% до 2050 г. Нещо повече, поради изменящите се климатичните условия, към този период може да се ускори топенето на хималайските ледници, което непременно ще наруши утвърдения климатичен модел на Азия, където се произвеждат 25% от всички зърнени култури в света. За това не е невъзможно до 2050 г., добивът да бъде по-малко с 5-25% от това, което е необходимо за снабдяването на населението с храна по това време. Така ще се отрази върху селското стопанство, съчетанието на няколко фактора, като например промените в климата, деградацията на земите, спада на обработваемата земя, недостига на вода, нашествието на насекоми. В такъв случай ще трябва да търсят нови начини за увеличаване на добивите.
Изходите, по принцип са два. Първият е ръст в цените на хранителните продукти, който ще доведе до увеличаване на инвестициите в селското стопанство. Но в същото време ще увеличи броят на гладуващите хора. Вторият начин - разширяване на земеделското производство чрез усвояване на нови земи, който пък поставя под заплаха биоразнообразието.
Ако се подходи по нормалния начин и просто да се разширява площта на обработваемата земя, може да се предизвика загуба на цели екосистеми, особено гори, степи, и други. Климатичните промени в този случай ще бъдат бързи. Поради възможното разширяване на обработваемата земя ще бъдат заплашени до 80% от животните и птиците, които в момента се смятат за редки. Достатъчно е да се каже, че засилването на селското стопанство в Европа вече е довело до 50 на сто намаление на броя на птиците.
Като взе под внимание всичко гореизложеното, може със сигурност да се каже, че цените на храните през следващите десетилетия, има вероятност да нараснат с 35-50%.
Как да се справят с това селяните и фермерите в развиващите се страни? На този етап съществуват много съмнения. Те не разполагат с необходимите ресурси, достъп до пазари, достъпни кредити, семена и торове, те не могат да си позволят, нямат гаранции за получаване на вода, поради липсата на съответни закони. В допълнение, в развиващия се свят се отбелязва бърз растеж на градовете, предпочитанията към храненето на населението се променят, а често е по-евтино да внасят храни, отколкото да започнат да произвеждат свои собствени.
И ако се вземе под внимание възможността за изменението на климата, ще има голяма вероятност за влошаване продоволствената ситуация. Броят на гладуващите хора неизбежно ще се увеличи.
UNEP не възнамерява да се съсредоточи единствено върху въпроса за ръст в производството на храни. Трябва да се оптимизира енергийната ефективност на селското стопанство. Трябва да се сведе до минимум потреблението на енергия в селскостопанския сектор. И това трябва да бъде направено по цялата производствена хранителна верига. Необходимо е да се научим да преработваме и отпадъците. В този случай, ще се намали разрушителното въздействие върху околната среда.
Трябва да се започне с търсенето на алтернативи за използването на хранителни култури (зърнени култури), за храна на животните. Можете да се преработват отпадъците, да се използват за тези цели отпадъците от риболовния отрасъл и др. Всичко това ще позволи да имаме достатъчно енергия, дори с прираста на населението.
Второ, необходима е да се борим с климатичните промени. Това ще помогне да се избегне загубата на вода.
И накрая, екологично целесъобразното управление на селското стопанство ще помогне да защитим полето от вредители.
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
