|
 Недостигът на вода, глобалното затопляне и потребителите, които променят своите хранителни предпочитания налагат въвеждането на модерно селско стопанство. Затова не е учудващо, че през последните 50 години, лицето селското стопанство се е променило до неузнаваемост. Няма вече нито полета с породиста пшеница, нито чист сорт ябълки, а млечните ферми повече напомнят на заводи.
За много хора тези промени не са по душа. Например, Клив Аслет (Clive Aslet), редактор на списание „Кънтри Лайф” (Country Life) пише статия във вестник „Таймс” (The Times), в която описва копнежа си по старите ябълкови градини с високи дървета и плодове, с които е обсипана цялата земя. Освен това във Англия април вече не е месеца на цъфтежа на ябълкови дървета, което е особено отчайващо за автора.
Аслет признава, че е сантиментален човек, който просто искат да се наслади на пасторалните картини на британските ферми, в момент, когато на хората е нужна евтина и качествена храна. Но той има и обективни причини за копнежа си по старите градини: „Англичаните са отстояли своето градинарство. Открити са такива уникални методи за разширение на активния сезон, че вече вноса на плодове е само от ноември до февруари. Но монетата има и обратна страна: отдавна ягодите растат на хидропоник (на материал, а не на земята) в полиетиленови тунели. Тези съоръжения са мразени от целия свят. Районът за производство на салата в Испания около Марбела местните нарича Costa del Condom, поради огромното количество пластмаса, която покрива земята. Но тази салата е това, което изискват супермаркетите, вдъхновени от купувачите.”
Ето защо, журналистът се надява, че старите овощни градини и плодовете с нормален вкус и мирис, няма да изчезнат от лицето на земята и бъдещите поколения ще имат избор. Надежда му вдъхват спасените стари сортове плодни дървета, защитени в Националната плодова колекция в селото Брогдейл. Сортовете от тази колекция може да се използват за допълване на градините във Великобритания. Но плодовете на тези дървета са груби и събирането им е неприятно, затова Аслет изразява съмнение в успеха: „Ще купуват ли хората тези плодове? Готови ли сте да се обзаложим, че отговорът е не. Променящият се климат намалява реколтите в целия свят, а ние изискваме от британските фермери да отглеждат повече и по-евтина храна. Но аз се надявам, че все някъде ще остане късче старомодна градина. Бъдещите поколения трябва да имат възможност за избор. Бетонирайте обработваемата земя за изграждане на къщи, пътища, летища, и те ще останат без нищо.”
Но към старото, изглежда, няма връщане, тъй като условията за производство на храни стават все по-строги.
Скорошни проучвания показаха, че притокът на вода в големите реки на Земята намалява с една трета през последните 50 години, съобщи вестник „The Times of India”.
Проучването, на което се позовава публикацията е проведено от Скрипския институт по океанография. Учените анализират потока на вода в 925 от най-големите реки в света, от 1948 г. до 2004 г. и установяват значително намаление на нивото на водата. Притокът на вода само в Тихия океан, е равен на целия поток на река Мисисипи.
Изследването също показва, че основният източник на прясна вода за целия югозапад на САЩ, река Колорадо, към 2050 г. няма да може да доставя достатъчно количество вода за милионите градски и селски жители през 60-90% от дните в годината.
Недостигът на вода не е единствения проблем на съвременното селско стопанство. То е заплашено от редовно появяващите се, неизвестни преди това, болести и деградацията на почвата. Пресата пише за свинския грип, който се разпространява по целия свят от Мексико. Английските вестници не изоставят и безкрайните прогнози за цените на зърнените култури. При тези условия селското стопанство не може да оцелее без радикални промени. Може би, полетата и градините няма да бъдат предпочитано място за разходки и в бъдеще, но в крайна сметка бъдещите поколения ще могат да се изхранват сами.
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
