|
В Париж се проведе среща на представители на ФАО и страните, членки на ОИСР по въпросите за борбата срещу глада.
Тази актуална цел, стояща пред човечеството, за съжаление, не е постигната. Нещо повече, гладуващите по света стават все повече.
Ако едва преди 10 години, гладуващите бяха около 850 милиона души, сега - вече са един милиард. Естествено, всички намерения на членовете на ООН да намалят наполовина броят на гладуващите хора до 2015 г., са застрашени от неуспех. Вече е ясно, че тази задача няма да бъде решена.
В навечерието на срещата се изказваше загриженост за възможно влошаване на ситуацията. Перспективите не са много радващи. Броят на гладуващите хора нараства - храна е все по-малко. Специалистите на ФАО назовават основните причини за това. Една от тях е недостатъчното финансиране на селското стопанство през последните 30 години. Втората причина е непостоянството на цените на храните. И всичко това се наслагва върху сегашната криза, ръста числеността на населението, ограничените ресурси и въздействието на климатичните промени.
В развиващите се страни, по данни на ФАО, населението се разраства бързо - всяка година броят на потребителите се увеличава с 80 млн. души.
Преди 50 години, започва така наречената „зелена революция”, която води до наличието на достатъчни количества от евтини храни за населението на света. Населението за 40 години - от 1960 до 2000 г. – се е увеличило два пъти и възлиза на 6 милиарда души. Изхранването на толкова много хора стана благодарение на огромни инвестиции - държавни и частни.
Оттогава, обемът на инвестициите се намалява. Това поставя под въпрос способността на модерното селско стопанство да изхрани населението на планетата, което до 2050 г. трябва да достигне около 9 млрд. души.
Под заплаха на глада вече са поставени повече от 10 страни, главно в районите на тропическа Африка. Там има висок прираст на населението, недостатък на природни ресурси и бедно земеделие.
Въпреки това, в контекста на Официалната помощ за развитие (ОПР), разходите за селското стопанство са намалели от 17% през 80-те години до 3,8% през 2006 година. Според някои длъжностни лица на ФАО, тази година за борба с недостига на храна може да са необходими около 6 млрд. долара.
Колебанията в цените на земеделските продукти, има отрицателно въздействие върху отрасъла и световните хранителни запаси. Преди две години, под влияние на модата на биогоривата, цените се покачиха драстично. Цените на царевицата и пшеницата се удвоиха за една година. В следващата година, бе събрана рекордна реколта, но само в развитите страни. Какъв бе резултатът? Доходите на фермерите паднаха (защото храните е поевтиняха, станаха повече). А вече през тази година в ключовите страни - фермерите производители намалиха площите за определени култури, защото получаването на кредити заради кризата стана трудно, а приходите няма да оправдаят разходите. Така в САЩ площите с пшеница намаляха през пролетта на 2009 със 7% в сравнение с миналата година. Поради това, през 2010 г., храната пак може поскъпне. Очевидно, намалява и обема на търговия.
И отново за инвестициите. По този въпрос, не трябва да има догми. Трябва да се инвестира в различни проекти на земеделския сектор, не само в най-печелившите. Особено е целесъобразно подпомагането на малките земеделски производители в развиващите се страни. Големите ферми имат повече добиви, но едва ли има много големи ферми в най-бедните страни?
За тези проблеми, наскоро говори помощник генералния секретар на ООН и координатор на работната група по безопасността на храните, д-р Дейвид Набаро. Той не се съгласи с тези, които вярват, че е възможно да се изхранят хората в света, само чрез създаването на големи ферми. Интензивното малко земеделско стопанство, организацията на труда, сътрудничество от страна на производителите, правилното съхранение, транспортиране и преработка на продуктите, далеч от селските райони - всичко това може да даде огромен ефект. Ако това се използва в африканските страни, селскостопанската продукция на „Черния континент”, ще бъде три-четири пъти по-висока, отколкото в този момент. Почти една трета от селяните и фермерите в света са съсредоточени в малките земеделски стопанства. Като се има предвид нарастващия брой на безработните лица в индустрията, фермерите все повече ще се увеличават. Да се подпомогнат малките земеделски производители, значи да се допринесе за борбата срещу глада.
Проблемът на глада: факти и цифри
(според международната благотворителна организация „Oxfam” 2009)
От гладуване страда една шеста от населението на света, почти 1 милиард души. Всяка година 13 млн. деца са родени с вътреутробно ограничение на растежа. Това означава, че спирането на растежа започва още преди те да са били родени. Това се дължи на глада, който преживява тяхната майка.
От 50% до 60% от всички смъртни случаи сред децата в развиващите се страни са поради гладуване. Рискът от смърт при децата, изложени на дори малко въздействие на глада е 2,5 пъти по-висок от този на децата, които получават добро хранене.
Делът на селското стопанство в общия обем на чуждестранните помощи през 1980 г. е бил 20%, а сега - 3%. От ръста на цените на храните най-силно страдат бедните слоеве на населението, тъй като за храна те изразходват до 80% от приходите си.
Дори преди сегашната криза от глад умираха всеки ден повече от 24 хиляди души.
Заради глада и свързаните с него причини, всяка година 5 милиона деца умират преди да навършат 5 години.
Всеки ден, в резултат на глада и свързаните с него причини умират 16 хиляди деца - едно дете на всеки 5 секунди.
|