|
 Изказване на председателят на Американската асоциация на производителите на пшеница Алън Трейси относно закупуването на земя в чужбина:
"Напоследък в пресата се появиха доста съобщения за това, че някои страни-вносителки на храни възнамеряват да осигурят надеждност на доставките, чрез придобиване на земя в чужбина. В този случай, се получи реакция на безпрецедентно увеличение на цените на основни хранителни стоки, отбелязани в началото на миналата година. Тази мярка, която на пръв поглед изглежда най-реалистична, не води до увеличаване на безопасността на храните и в крайна сметка не позволява на зависещите от вноса на храни държави да предприемат ефективни мерки, за да се подсигурят потребностите на населението.
Интерес към закупуване на земеделска земя в Африка и Азия, вече са показали страни като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Индия и Япония. Китай активно инвестира в земя в Мозамбик и други африкански страни. Южнокорейска компания е придобила контролния пакет акции на голяма ферма, разположена в Източна Русия. Според слухове Пакистан също очаква пристигане на инвеститори. Аз лично не виждам нищо лошо, че чуждестранните инвеститори влагат своите пари в селското стопанство, при условие, че тези инвестиции са за подобряване и увеличаване на производството, за въвеждане на нови технологии.
Не следва да считаме, че тази дейност ще позволи да се разшири националния суверенитет зад пределите на държавните граници и ще постави под свой контрол чужди държави. Да се градят такива планове е равносилно на преследването на пустинен мираж. Някои вече са се втурнаха да определят дейността на инвеститорите като „нов начин на изземване на земята" и "колониализъм второ поколение”.
Наистина, пристигането на големите инвеститори, способни да обезпечат реален ръст на производството, може да предизвика чувство на неудовлетвореност у местните земеделски производители, които не разполагат с достатъчно финансови ресурси, за да се конкурират при равни условия с чужденците. На свой ред, това чувство на неудовлетвореност може да бъде повод за това, че в случай на необходимост, приемащата страна отново да заяви своето право върху храната и земята, предоставена на инвеститорите.
Не трябва да забравяме и проблемите, свързани с такива важни области като логистиката. Да допуснем, че Саудитска компания реши да купи в Казахстан и Украйна 25 хиляди хектара земя, на които да отглежда пшеница за един рейс на океански кораб, или десет пъти повече. Къде компанията ще съхранява събраната реколта? Кой ще извърши доставката на зърно по суша до пристанището на товарене? Кой ще предостави експортни съоръжения?
Самите фирми не могат да изградят такива, нито за десет или нито за двадесет превоза на сезонен продукт. За това трябва да имат на свое разположение разгърната широка мрежа от места за съхраняване, надеждна система за доставката на стоката от мястото на нейното производство до пристанището.
Приемащата страна, може да забрани транспорта и износа на продукцията, да обложи производството с допълнителни данъци, или дори да си вземе обратно и крайния продукт и земята. Така, страната-вносител, няма да бъде в състояние да повлияе на степента на надеждност на хранителните доставки зад граница.
Единствената гаранция за хранителна сигурност на страните вносителки се явява свободния пазар и укрепването на институциите на свободната търговия.
Има смисъл и да се развива местното производство, когато това е икономически оправдано. Япония внася половината от консумирана храна. Китай представлява 20% от населението на света и има само 9% от световната обработваема земя. В Египет има отлични земеделски земи, но по-голямата част от територията на страната е заета от пустинята.
В бъдеще, Индия и Китай ще стават все по-зависими от вноса на храни вследствие на демографския и икономическия растеж. Именно тези страни ще са най-активните привърженици на по-нататъшното укрепване на Световната търговска организация (СТО), както и противници на всякакви ограничения за износ, държавни субсидии, държавни монополи в търговията и други антипазарни инструменти. Точно тези страни трябва да се превърнат от страни-наблюдатели в най-активните участници за успешното приключване на текущия кръг от преговорите на страните-членки на СТО в Доха.
Страните-вносителки на храни не трябва да забравят за тези, които затвориха пред тях вратите, в период на ограничено предлагане на храни миналата година, и за тези, които оставиха своите пазари отворени.
Следва да продължат да поддържат и развиват бизнес връзките. Американската конституция забранява въвеждането на експортни такси. Ето защо чуждестранните клиенти и американските купувачи имат равни права по отношение на достъпа до пазарите на храна.
През 1980 г., за първи път бях във Вашингтон, за да изразим протест срещу администрацията на Картър срещу ембаргото върху доставката на зърно в Съветския съюз. От тогава мен не ме напуска увереността в това, че подобни грешки не бива да се повтарят. Нашите земеделски производители се отнасят с уважение към чуждестранните клиенти и страната ни няма да се откаже от тях.
САЩ е най-големият износител на селскостопански продукти в света, и това е най-добрата гаранция за сигурността на хранителната безопасност на нашите партньори. Въпреки мнимата логика на придобиването на собственост върху земя в чужбина, това не е гаранция за сигурността на храните, която може да се обезпечи единствено с един отворен пазар."
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
