|
Влиянието на климатичните промени върху региона на Източна Европа и Централна Азия, ще бъдат по-значими в сравнение с очакваното, а страните от региона не са в състояние успешно да се адаптират към климатичните промени, предупреждава Световната банка.
Специалистите на Банката, които са изготвили доклада „Адаптиране към климатичните промени в Европа и Централна Азия” отбелязват, че способностите за адаптация са намалени поради лошата организация на защитата на околната среда по време на социализма и на лошото състояние на инфраструктурата.
„След разпадането на Съветския съюз и разделянето на някои страни в Централна и Източна Европа, отминаха близо две десетилетия, но лошата организация по опазването на околната среда в миналото, и неправомерно раздутите мащаби на инфраструктурата в страните извън ЕС, са заредени с опасни последици. Тези страни са болезнено уязвими към последствията от дори незначителното изменение на климата” - отбелязва авторът на доклада М. Фей, чиито думи фигурират в съобщението на банката.
В докладът, представен в Бон, се казва, че районът вече усеща ефектите от климатичните промени. В частност, времето е все по-изменчиво, температурите са по-високи от нормалните, зачестяват екстремните събития: суша, наводнения и рязко настъпване на горещини, както и тежки бури и горски пожари.
От началото на ХХ век средната температура се е увеличила с 0.5°С в южната и с 1.6°С по на север (Сибир). До средата на XXI век се очаква да се увеличи в температурата с 1,6-2,6°С, като значително ще се повишат температурите в северните ширини.
В южната област, изменението на климата ще бъде най-забележимо през лятото, броят на горещите дни, ще се увеличи с 22-37. До средата на XXI век, в страни като Полша или Унгария, броя на горещите дни с температури над 30°С може да се изравнят с тези в Испания или Сицилия.
„Повишаването на температурите оказва ефект върху бързото топене на ледниците и намаляване на снеговете през зимните месеци. Много държави вече страдат от наводнения през зимата и от суши в летните месеци - в Югоизточна Европа и Централна Азия изпитват сериозен недостиг на водни ресурси. Животите спасили се благодарение на меката зима могат да понесат удари от нетърпимо горещото лято” - казва Фей.
Докладът отбелязва, че климатичните промени могат да окажат влияние върху водните нива в моретата. В резултат на това могат да пострадат крайбрежията на Полша, Хърватска, Албания и Турция. Поради повишаването нивото на водата в Черно море вече са заплашени многобройни пристанища и градове в крайбрежните райони на Русия, Украйна и Грузия. До средата на 21 век, заради изпаренията, нивото на водата в Каспийско море може да намалее с шест метра, което ще окаже негативно влияние върху рибните запаси и крайбрежната инфраструктура.
Според авторите на доклада, регионът е особено уязвим, тъй като има тежко наследството от миналото. Те отбелязват, че при съветската система на управление, икономическия растеж се е постигал „в условията на недопустимо пренебрежение към околната среда”.
„Ако за напояване на площите е била необходима вода, теченията на реките подхранващи Аралско море, са отклонявани в пустинята, за да отглеждат ориз, плодове и памук. Узбекистан е станал най-големия в света износител на памук, но с цената на загуба на ресурсите на Аралско море” - се казва в доклада.
Фей заяви, че очакваните ползи за селското стопанство от затоплянето на климата и обилните валежи в Казахстан, Русия и Украйна „бледнеят на фона на високите производствени разходи и ниската производителност в региона”.
Специалистите от Световната банка, обаче, смятат, че през следващите 10-20 години, Европа и Централна Азия могат да подобрят способността си да издържат на климатични шок чрез подобряване на своята инфраструктура и опазване на околната среда.
По-специално, за адаптиране към промените в климата се изискват инвестиции в мониторинга на времето и водните ресурси, изграждане на потенциал за тълкуване на информацията в климата. Необходими са учреждения, които ще трябва да оказват подкрепа на прилагането на мерките по адаптацията към климатичните промени, както на големите компании, така и на малките земеделски производители. Важни са и стратегиите за създаване на стимули на агросектора за информираност и по-бърз отговор на проблемите, причинени от изменението на климата.
 |