|
 Проблемите на риболовния сектор запазват своята актуалност. През последните месеци се проведоха няколко големи срещи по този въпрос. Сега всички се надяват, че ще започне промяна към по-добро.
Достатъчно е да посетим големите търговски центрове за търговия с риба, за да си създадем усещането, че рибата и морските дарове са достатъчни. Единственото нещо, което смущава са нарастващите цени, но това има обяснение - скъпия петрол и ред други причини. Проблемът не е само в цените на горивата. Има много въпроси и в глобален мащаб.
Рибата е основен източник на протеини за 1 млрд. души. Рибната промишленост обезпечава съществуването на повече от 200 милиона души, от които 90% са в развиващите се страни. За един рибар в морето работят трима души на брега. Естествено, съществуват райони, където риболовът дава осезаеми ползи.
Заедно с това, световният риболовен бизнес, включително и морския риболов, се сблъскват с проблеми, които не могат да се решат само с поевтиняване на рибата и морските дарове. Не е съвпадение, че различни международни организации, започват да обръщат постоянно внимание на тези проблеми. Оказва се, че освен проблема с намалелите запаси (ФАО смята, че се използват 75% от рибните ресурси), има и друг сериозен проблем - световната морска риболовна промишленост е неефективна, и поради това там има огромни загуби. Обикновено най-предни позиции винаги заема проблема с изчерпването на запасите, а разходите, ефективността и ефикасността на морския риболов, не се споменават. Получава се усещането, че всичко е в ред.
Повишените енергийни цени хвърлят нова светлина и върху разходите за производство. В света като цяло, за получаването на един тон риба се изразходва около половин тон гориво. Понякога, не оправдано.
Според съвместния доклад на ФАО и на Световната банка за състоянието на морския риболов в света, публикуван преди време, морският риболов в момента е отрасъл, който дава много по-малко, отколкото би могъл. Според ФАО и Световната банка, разликата между това, което е в момента и това което би могло да бъде при по-рационалното управление на отрасъла, е не по-малко от 50 милиарда щатски долара годишно. Това са най-скромните оценки. С други думи, загубата на световния морски риболов достига 50 млрд. долара годишно. Това е около половината от общата световна търговия с морски дарове. За 30 години, икономическите загуби на отрасъла възлизат на около 2 трилиона долара. Тук следва да се вземат предвид и загубите, които се получават в свързаните отрасли (преработката).
Необходима е реформа. Тогава риболовния отрасъл ще бъде печеливш и може да се превърне в двигател на икономическия растеж.
Морските добиви не се покачват. Уловът е почти едни и същ. През 2004 г. той е бил 85 милиона тона, както през 1992 година. А рибата, качествената риба, става все по-малко. Най-ценните видове се добиват в пределно допустим размер или в недопустимо големи количества.
„Недостатъчно” се добиват тези 25% от видовете риба, които не са особено ценни или уловът, на които носи най-ниска печалба.
Дори и преди кризата нарастващите цени на горивата, в икономическия аспект на риболовния отрасъл, започнаха да предизвикват опасения. Рибните запаси започнаха да намаляват. Това се получава по различни причини. Може да си спомним за проблемите на околната среда и замърсяването на моретата, например. Въпреки това, изграждането на капацитета на флота, използването на нови технологии за риболов - всичко това също оказа негативен ефект върху запасите. Въпреки увеличението на броя на корабите, обемът на улова на един рибар или специализиран плавателен съд, не само не расте, но понякога дори спада. Като се имат предвид субсидиите, които получават рибарите излиза, че този отрасъл не се развива икономически. Появява се нова техника за улов, а производителността намалява.
Ако успеем да възстановим световните рибни запаси, настоящия обем на морския улов, може да се постигне с наполовина от броя на корабите, използвани в момента, казват авторите на съвместното проучване. Раздутият флот, при намаляващите запасите от риба, води до икономическа неефективност.
Тъй като производителността на отрасъла започва да намалява, бяха направени опити да се намалят трудовите разходи, да се въведат субсидии, както и инвестиции в технологиите. Разходите за единица продукция се увеличиха, и следователно реалните доходи на рибарите не се увеличават.
Като цяло, реалните, а не номиналните цени на морските продукти не растат. Затова и намалява на дела на морския риболов в риболовната индустрия като цяло. Световния пазар за риба с хранително предназначение, се изчислява на 400 милиарда долара. 50% се падат на аквакултурите, т.е. изкуственото отглеждане на риба. Увеличава се и значимостта на търговците на дребно. Като резултат, стойността на морски улов е само 20% от тези 400 млрд.
Реформите са необходими и отдавна са назрели. Морския риболовен отрасъл трябва да бъде икономически устойчив. Обикновено в такива случаи се ограничава списъка на биологичните и екологични предизвикателства, които ни очакват. Това е недостатъчно.
Реформите ще изискват много време и много усилия, включително и политически такива. Нужно е необходимостта от нов подход да бъде осъзната от всички, включително и от самите рибари. Както изглежда, те се нуждаят от нови стимули, за да изоставят обичайната практика. Постепенно ще намаляват и субсидиите, които в този случай, се явяват като фактор възпиращ реформите в риболовния сектор.
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
При посоченото изчерпване на рибните запаси се увеличава делът на производството във вътрешните водоеми. В България съществуват добри условия и при целенасочена политика и усвояване на европейските субсидии може да се получи устойчиво производство.