Глобалната хранителна криза е явление, което се превърна в една от най-сериозните социално-икономическите заплахи в света.
Според Световната банка, ако темпото на увеличаването на цените на храните в света е все така високо, броят на най-бедните хора на планетата скоро ще достигне два милиарда души. Това показва и наблюдението на процесите на световните пазари.
Много анализатори смятат, че "храна" за инфлацията е увеличеното производството на селскостопански суровини за биогорива. Това пряко влияе върху повишаване стойността на храните и на традиционните източници на енергия. Тяхната цена е до една трета от реалната стойност на селскостопанската продукция. Не трябва да забравяме, че нарастат и цените на всички елементи на аграрните технологии. Машините стават все по-скъпи, както и оборудване за преработка на селскостопанската продукция.
Във всеки случай негативните последици от хранителната криза сериозно засягат целия свят, а не само най-бедните страни. Лондонския вестник "Гардиън" ("The Guardian") припомня за избухналите гладните бунтове в Хаити, Египет, Бряг на слоновата кост, Камерун, Мавритания, Мозамбик, Сенегал и други африкански и азиатски страни.
Богатите страни също са засегнати от ръста на цените на хранителните продукти. Според статистиката, германците, французите и холандците сега трябва да харчат за храна 18-22%, дори 25%, отколкото обичайните 12-14% от семейния бюджет. Съответно, намалява ефективното търсене на други видове стоки. Скъпите храни са болезнен удар за всички слоеве на населението, както и за всички сфери на икономиката.
Както отбелязва Жозе Шеран, директор на Световната продоволствена програмата на ООН, "ние сме изправени пред нов облик на глада. Все повече са гладните хора, отколкото някога са били. Наблюдава се изобилие на храна в магазините, но хората не могат да я закупят".
За развитите страни тази ситуация е твърде необичайна. След успешната "зелена революция" през 50-60-те години, се смяташе, че продоволствената криза има само в най-бедните страни, където проблемите могат да бъдат разрешени чрез сравнително големи парични дарения. В действителност, само Световната банка през 2009 г. ще трябва да предостави за борбата с кризата 1,2 милиарда щатски долара, включително 200 милиона долара безвъзмездна помощ за най-бедните страни и да подкрепи световното селско стопанство от сегашните 4 милиарда със 6 милиарда долара.
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
