Установено е, че времето на резитбата на лозите оказва влияние върху силата и плододаването. С ранната есенна резитба лозата се лишава предивременно от листната си маса. Оттокът на хранителните вещества oт пръчките към старите части на главината и корените на лозата още не е завършил. Поради това при ежегодна ранна резитба лозите отслабват и добивът намалява. Неблагоприятно влияние оказва и късната пролетна резитба на лозите след напъпването. Най-добре е резитбата да се извършва през периода на относителния покой след листопада до сокодвижението.
Когато лозите се отглеждат по системата Гюйо и се загрибват, резитбата се извършва през есента. Асмите, средностъблените и високостъблените формировки и въобще всички лози, които не се загрибват, се режат в края на зимата и началото на пролетта след преминаването на силните студове. Само в местности, където има опасност от късни пролетни слани, е целесъобразно да се прилага по-късна резитба.
Резитбата на лозата се извършва предимно с лозарска ножица, която се състои от едно тъпо острие и едно режещо във вид на дъга. Дъгообразната форма на режещото острие на лозарската ножица позволява да се правят гладки отрези и да се изразходва по-малко енергия. При работа резачът заема подходящо място, откъдето може да извърши резитба на цялата лоза, без да обикаля около нея. Режещото острие на лозарската ножица се поставя винаги откъм главината. Дебелите рамена, сухите части и др. се режат с лозарско трионче, дълго около 25 см.
С резитбата на лозата ежегодно се нанасят рани, които дават отражение върху нейното състояние и дълголетност. Необходимо е отрезите да се правят така, че неблагоприятните последици от раните да бъдат минимални. Едногодишните пръчки, които ще се премахват, се изрязват до основата, без да се наранява старата дървесина. Отрезът трябва да е перпендикулярен на оста на лозовата пръчка, защото тогава раната е най-малка. Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плодни пръчки, излишните рамена, сухите части и т. н.
При пролетна резитба на лозите отрезите на чеповете се правят на 1,5-2 см над горното око с наклон, обратен на окото. Така се избягва мокренето горното око от сока, който изтича при резитбата на лозите. При есенната резитба на лозите отрезът на чепа се прави над диафрагмата на третото око, така, че окото да се премахне. Диафрагмата пречи на водата да прониква в чепа и да причини загниването му . Освен това трябва да се внимава раните да се нанасят само от горната страна на рамото, а долната да се запази здрава.
Установено е, че времето на резитбата на лозите оказва влияние върху силата и плододаването. С ранната есенна резитба лозата се лишава предивременно от листната си маса. Оттокът на хранителните вещества 
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
