 Киви е пазарното наименование на актинидията
Французите я наричат “полска мишка", китайците - янг-тао. Произхожда от Китай. В Европа актинидията е пренесена през 1874 г., а у нас през 1976 година. Освен много богатия си биологичен и минерален състав, Кивито съдържа и ензима актидин, който спомага за пълното усвояване на месото от организма. Плодовете на кивито се използват като плод на здравето.
Растението киви е многогодишна лиана, достигаща до 20 метра, с много едри (15-20 см) красиви листа. Актинидията е двудомно еднополово растение - има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра. Цветовете се образуват върху едногодишните леторасти, които са покарали от двегодишна дървесина. Цъфти през юни, плодовете узряват в края на октомври, готови са за ядене през декември. Те са цилиндрично закръглени, тежат около 50 г, само тези на сорта "Хейуърд" достигат до 100 грама.
Кивито е капризно и взискателно растение
Може да се отглежда киви и в България, но само при осигурено редовно напояване и висока влажност па въздуха. Предпочита или западно изложение. Лекото засенчване действа добре на кивито. Изисква почва с лек механичен състав, без варовик.
Кивито издържа до -30 градуса през зимата, когато е в покой, но страда рано напролет от повратни студове. Затова се препоръчва да не се засажда киви в котловини. Кивито (актинидия) се размножава най-лесно и най-бързо, чрез вкореняване на зелени и зрели резници. Ако нямате възможност да вкоренявате киви, първоначално могат да се закупят готови мъжки и женски растения от Института по овощарство.
При отглеждане на киви на редове, то се засажда на 2.2-2.5 м, а вътре в реда на 3-3.5 метра. При асмовидно отглеждане на киви - на 2-2.5 метра. На 4-5 женски се засажда едно мъжко растение. Най-доброто време за засаждане е през есента или рано напролет. Познати са сортовете киви „Монти", „Абот", „Бруно" и "Хейдуърд" (Чико). Последният сорт киви е най-едър, най-късен и най-разпространен, овален по форма.
При отглеждане на киви на редове, подпорната конструкция се изгражда още през първата година. Коловете са високи 2.7 м и се поставят през 6 метра. Първият тел е на 0.7-0.8 м от почвата, вторият - на 1.2-1.3 м и последният на 1.7-1.8 метра. Формира се здраво стебло с три етажа с по две рамена.
Първата година новозасаденото растение се реже на две пъпки. Най-хубавият летораст се привързва, за да се развива прав, останалите се премахват или съкращават.
Втората година леторастът се съкращава с 1/4 (ако е прекалено слаб, се реже отново на две пъпки). Новият прираст се подпомага да стигне горния тел, страничните леторасти се премахват.
Третата година се съкращава с 1/4 и оставащата над тела част от летораста се превива по горния тел. Новият летораст, покарал от прегънката, се привързва в обратна посока по тела. По стеблото покарват нови леторасти, от които се формират раменете по долните два тела.
Четвъртата година се довършва формирането на раменете и се правят прецизно летните филизения, прекършване и привързване. Плододаването започва на 4-ата - 5-ата година. От раменете покарват леторасти, като в пазвите на първите 6-7 листа има плодове.
На следващата година тези клонки се съкращават на две пъпки над горния плод. Получава се вилообразно разклонение, върху което след. плододаването се прави същата резитба. Тези плодни звена се формират през 25-30 сантиметра. За няколко години се оголват в основата и се удължават. Тогава се подменят с нова клонка, избила от основното рамо.
Другият начин на резитба на киви е с плодна пръчка, която се премахва след плододаването и се заменя с нова - както системата „Гюйо" при лозата. Много важни за формирането и поддържането на актинидията са летните резитби. Освен филизенето през юни-юли покаралите леторасти се съкращават на 70-80 см.
При асмовидно отглеждане резитбата е пак с плодни звена през 25-30 см, но изисква по-честа намеса (5-6 пъти) през годината, за да се избегне прекомерното сгъстяване и увиването на клоните.
Освен на редовно поливане кивито реагира много добре и на мулчирането с оборски тор и слама
С калий и фосфор се тори наесен, с азот - през пролетта и юли. Не страда от болести и неприятели, освен от хлороза при наличие на варовик. От едно развито растение се получават около 35 кг плодове, а от декар - 2500 килограма. Набраните плодове се слагат в щайги, в помещение с температура 10-15 градуса, и след 40-45 дни доузряват и са готови за ядене и пазар. След това могат да се съхраняват още 2-3 месеца при температура 2-4 градуса.
 |
Следете за нови коментари с RSS
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
