Грижи за лозя, пострадали от градушка

Голяма част от лозовите масиви в нашата страна се намират в райони, където често падат градушки. Бялото гниене е заболяване, което се проявява непосредствено след градушка.

За да проведем успешна борба с бялото гниене трябва да направим следното:

Резитбата е най-важното практическо мероприя­тие, което трябва да приложим за възстановяване на лозите след градушката.

Основните цели на резитбата са:

Повредите, които се нанасят от градушката, зависят преди всичко от нейната интензивност. Характерът и степента на повредите зависят от фазата на вегетацията на лозите по времето, когато е паднала градушката. Ето защо, преди да се дадат указания за резитбата, необходимо е да се прецени какви повреди са нанесени. Трябва да се има предвид, че при еднаква интензивност на градушката повредите върху лозовите растения са толкова по-малки, колкото по-късно е паднала.

Повредите от късните градушки са най-силни по гроздовете. След градушка възстановителна резитба може да се проведе, когато все още растежът на леторастите е интензивен, но не по-късно от края на юни. Тогава плодните пръчки се премахват, а зелените леторасти от старите чепове се режат пак на чепове.

Общият брой на чеповете трябва да осигури:

След образуването на зърната резитбата на зелено за възстановяване след градушка не трябва да се извършва.

Това може да стане само по изключение, когато градушката е паднала в началото на юли или е била много силна и е изпочупила напълно леторастите. Когато повредите по зелените леторасти са незначителни, не се препоръчва извършване на резитба, защото от летните пъпки покарват колтуци, които до края на вегетацията достигат нормална дължина и узряват добре.

За да създадем по-благоприятни условия за възстановяване на лозята през следващата година, когато повредите са по леторастите, развили се от чепове (при ранни, но по-слабо интензивни градушки) трябва да намалим малко общото натоварване на лозите:

Всичко това води до значително засилване на растежа на леторастите. Много често след градушка спящите пъпки се развиват масово, Това предизвиква силно засенчване в зоната около кордоните и леторастите не успяват да узреят до края на вегетацията. Освен това те се нападат no-силно от оидиум. В такива случаи филизенето на излишните леторасти е наложително. Така се създават по-добри условия за опазване на новия прираст от болести и неприятели.

Когато след градушка не се извърши резитба на зелено, необходимо е през следващата година за плодни звена (пръчки и особено за чепове) да се подбират пръчки, които са повредени най-слабо.

С особено внимание трябва да се извърши резитбата на младите лозя, които са в процес на формиране и са пострадали от градушка.

При силно изразени повреди, когато и тъканите около раните са некрозирали, пръчките не трябва да се оставят за бъдещи стъбла или кордони, При по-слаби повреди, ако раните са калусирани и дървесината е добре узряла, едногодишните пръчки се запазват и се извършва нормална резитба за формиране на лозите.

Във всички лозя, бити от градушка независимо от степента и е необходимо:

Всички тези мероприятия ще помагат за нормалното възстановяване на лозите и за по-доброто узряване на дървесината.