Струпясване по ябълката

Струпясването е повсеместно разпространено, икономически важно заболяване по ябълката. При благоприятни условия може да причини загуба на реколтата до 100%.

Струпясване - симптоми.

При струпясване по долната страна на листата се образуват закръглени до неправилни неясно ограничени, маслинено зелени петна. По-късно болестта се наблюдава от горната страна на петурата. При листа с по-тънка кутикула петната имат лъчиста структура. Характерни са повредите при сортовете с по-дебела кутикула. При тях петната са ясно очертани, гладки и сиви, често прошарени от по-тъмни и светли пръстени. След разкъсване на епидермиса в средата се появява кафяво-зелен плесенов налеп. Понякога заразата протича покрай главните жилки на петурата, като се образуват неправилни по форма петносвания. При масово нападение от струпясване листата жълтеят, прегарят и в овощните градини настъпва ранен листопад. Дървета­та залагат по-малко плодни пъпки и са податливи на измръзване. Симптоми се наблюдават по дръжките на листата и по чашечните и венечии листа на цвета.

Плодовете се нападат най-силно от формирането им до фаза големина на орех. По младия завръз петната са едри, закръг­лени с кадифен налеп. По-късно повредените тъкани стават корковидни (имат вид на струпейчета), напукват се, а плодът се деформира. По оформените плодове петната са неправилно закръглени в средата имат тъмен налеп, а отстрани се заграждат със сив венец. Често петната се прошарват от по-тъмни и светли зони. По-късно налепът изчезва и се открива вкорковена тъкан. Силно нападнатите плодове обикновено се деформират, напукват и често преждевременно окапват. По напълно оформените плодове преди узряването се образуват много малки, трудно забележими петна, които по време на съхранението се разрастват в едри струпеи.

По културните сортове ябълка (макар и по-рядко) болестта се среша по едногодиш­ните леторастн. По-често се наблюдава по клоните на киселицата. По кората се образуват слаби подувания, където след разкъсване на епидермиса се открива кади­фен налеп, а по-късно се развива плитка раковина с размер 2-4 mm.

Струпясване - причинител: Venturia inaequalis от клас Ascomycetes.

Аскоспорите се изстрелват при навляжняване и температура от 5 до 26°С. Те не узряват едновременно, а в продължение на 7-9 седмици. Спорите покълнват при на­личие на вода. При температура 5°С е необходимо капката да се задържи 15-18 часа, при 9°С - 9-11 час, при 20-24°С - 4-6 часа. Инкубационният период на патогена е от 8 до 17 дни (17-18 дни при температура 8°С, 8 дни при 20°С и 13 дни при 26°С). Паразитната фаза на патогена започва с първите заразявания от аскоспо­рите на младите листа и продължава до листопад. Мицелът нараства при темпера­турен интервал от 6 до 31°С (оптимална 20-22°С), а конидиите се образуват при температура - 5 до 31°С. Когато патогенът зимува като мицел по леторастите при температура над 0°С спорите се формират в периода януари-март. Максимумът на отделянето и заразяването е през втората половина на март до средата на май.

Основна роля за масовото развитие на патогена играят влагата и температурата. Болестта се благоприятства от хладно и дъждовно време, гъсто засадени градини, непроветриви места, едностранчиво азотно торене, неспазване на моментите за борба некачествено пръскане. Гостоприемник на патогена е ябълката. Установени са физиологични раси.

Струпясване - борба.

Въвеждане на устойчиви сортове като: Прима, Присила, Сърпрайз, Макури, Нова изигра, Приам, Флорина, Гавин Ген и др., създаване на насажденията върху подходящи терени и отглеждане на ябълка­та при висока агротехника са важни меро­приятия за опазване на културата от болестта.

Химичната борба се извежда на основа на прогнозата за развитие на патогена.

Провежда се предцъфтежно и 1-2 пръскания след опадане на венечните листа през 10-14 дни. Системни­те фунгициди проявяват лечебен ефект към патогена, ако след осъществената зараза градините се напръскат не по-късно от 48 до 72 часа. В критичните фази от поява на първите листа (фаза миши уши) до фаза наедряване на плода до големината на орех и при благоприятни условия се провеждат сгъстени третирания през 8-10 дни. С оглед да не се получи резистентност се препоръчва редуване на фунгицидите. В схемата за борба с причинителя на струпясването особено зна­чение имат първите 1-2 пред цъфтежи и третирания. Тяхното значение нараства особено с установения факт, че патогенът зимува като мицел по едногодишните леторасти и се осъществяват много ранни инфекции. Те могат да се извършват с Бордолезов разтвор - 1 %, Купроцин - 0.5 % или Купроцнн супер-0.4%, като задължи­телно първото пръскане се провежда във фаза миши уши с бордолезов разтвор. В борбата със струпясването могат да се използват сероваров разтвор - 1%, коло­идна сяра, приготвена от железен сулфат 1:400, Пероцин 75 Б - 0.25%. Пръсканията с тях се провеждат през 6-8 дни при по-слабо нападение от болестта.