Късно кафяво гниене (Monilinia fructigena) по овощните плодове

Късното кафявото гниене (Monilinia fructigena) е широко разпространено заболяване по овощните растения.

Повреди се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация. По кожицата се явяват кафяви петна, които се разрастват и могат да обхванат целия плод. Повредените тъкани са кафяви и изгнили. Болният плод окапва или се запазва по клонките и се мумифицира. Когато плодовете са на кичури патогенът преминава от един плод на друг и ги заразява. След изтичане на инкубационния период те се покриват с туфи от конидионосците и конидиите на гъбата.

При причинителя на късното кафяво гниене спороносните туфи се образуват под форма на концентрично наредени кръгове.

При ябълката, дюлята и прасковата от плода, патогенът се придвижва по дръжките и обхваща плодните клонки, а в нередки случаи преминава и по носещите ги леторасти. Върху тях се образуват елиптични петна, които често се разрастват и обхващат летораста като пръстен. Вследствие на това връхната им част загива.

Причинител: Monilinia fructigena (Persoon) Schroter (Aderh et Ruhl.) Honey от клас Ascomycetes. Мицелът се развива между клетките, под кората образува стромовидни структури, а на повърхността конидионосците са събрани на туфи.

В България патогенът зимува като мицел по заразените леторасти и мумифицираните плодове. Когато конидиите по плода се образуват през есента, те също зимуват и са първоизточник на инфекция през вегетационния период. При влага спорите се разнасят и при плодовете кълновете навлизат на мястото на механични повреди и през лантицелите. Мицелът се развива междуклетъчно, като убива клетките и се храни със съдържанието им.

Спорите започват да покълнват при 0°С. Оптималните температури за покълнване на спорите са от 24 до 27 градуса.

Светлината влияе стимулиращо на спорообразуването. През деня се формират спори, а през нощта мицелът започва да нараства. Затова се наблюдава и зониране на поврелите. При благоприятни условия патогенът се разпространява през цялата вегетация.

Борба. При М. fructigena пръсканията започват по-късно в зависимост от проявата на болестта по вече наедрелите плодове. Използват се препаратите, посочени при М. Laха.

Борбата с причинителите на кафявото гниене може да бъде успешна, ако се съчетават агротехнически и химически мерки.

Агротехнически мерки за борба с късното кафявото гниене:

Трябва да се полагат необходимите грижи за овощните дърветата, като обработка на почвата, торене и поливане.

Химическата борба е ефективна, ако се прилага след стриктно изпълнени агротехнически мерки.

Срещу ранното кафяво гниене по овощните плодове първото пръскане се провежда рано напролет преди набъбването на пъпките с Бордолезов разтвор 1% или с Купроцин - 0,4%, Шампион - 0,3% и др.

Второ третиране се прави при показване боята на цветовете (фаза цветен бутон) с един от препаратите - Байкор 300 ЕК - 0,15%, Роврал 25 ФЛО - 0,2%, Роврал 50 ВП - 0,15%, Топсин М 70 ВП - 0,15%.

При благоприятни условия за развитие на болестта (валежи, понижаване на температурите) пръсканията на овощните дървета трябва да се провеждат в:

• началото на цъфтежа;
• по време на масовия цъфтеж;
• в края на цъфтежа.

За да се намали опасността от поява на късно кафяво гниене по овощните плодове е необходимо пръскането да се провежда при повява на първите признаци по плодовете (3-4 седмици преди беритбата). Използвайте най-малко два от горе изброените препарати с различен начин на действие. Спазвайте карантинните срокове на използваните от Вас препарати.