Сачмянков синдром по костилковите овощни видове

В редица райони на страната фитосанитарната обстановка в костилковите овощни градини е силно усложнена поради наличие на различни патогени, причиняващи еднотипни симптоми. За много от тези патологични прояви, диагностиката по отношение на причините за възникване на болестта се затруднява, защото въздействието на фитопатогените е по-малко специфично, а определяща е реакцията на растението-гостопрнемник. На преден план изпъкват комплекси от признаци (патологични синдроми), които се характеризират с общ механизъм на възникване, но имат различна етиология. Затова една част от болестите по костилковите видове ще бъдат разгледани като патологични синдроми.

Сачмянковия синдром

Това е един от срещаните симптоми по листата и плодовете на костилковите овощни култури. Названието на синдрома произлиза от перфорациите, с които най-често завършва патологичната проява по листата.

Характерни за сачмянковия синдром са три основни показателя:

сравнително малки по размери некротични петна;
ясно очертана граница на поразената тъкан;
отделяне на същата от здравата част.

В резултат на сачмянковия синдром, по листата, главно по младите, възникват перфорации, а по плодовете, в периода на нарастването им, на мястото на отделените петна остава разделителен корков слой. По своя характер сачмянковия синдром е една универсална защитна реакция на костилковите видове. Сачмянковия синдром представлява една защитна реакция за ограничаване на различни фитопатогени и токсични субстанции, чрез образуване на хистологична бариера и разделителен слой между поразената и здравата тъкан.

Различията, които се наблюдават в симптомите на сачмянковия синдром по отношение на форма, цвят и други особености на некротичните петна, се обуслявят до голяма степен от реакцията на растението-гостоприемник и по-малко от вида на патогена. Поради това, симптомите на отделните заболявания при един и същ костилков вид, обикновено се различават по-малко, отколкото проявите на една и съща болест при различните гостоприемници. Това е причината за малката сигурност на макроскопския метод и за необходимостта да се извършва диференциална диагностика, главно микроскопски и чрез биологичен анализ.

Етиология (причини за възникване на сачмянков синдром).

При сачмянковия синдром се откриват повреди от гъбно и бактерийио естество и такива, при които не се установява фитопатоген. Последната група условно се нарича „стерилна" сачмянка. От гъбните патогени в сачмянковите повреди по листата най-често участват Stigmina carpophila и по-рядко фитопатогени от родовете Pfiyllosticta, Phoma. Cercospora и Colletotrichum.

По листата на бадема, групата на микозните сачмянкови повреди основно се представя от гъбата Phoma amygdalina Sacc. elt В. Sacc. и сравнително рядко от Stigmina caropophila и Cercospora circumscissa Sacc.

По листата на прасковата, освен посочените гъби, сачмянкови симптоми причинява и облигатният паразит Sphaerotheca pannosa (Wallroth).

Бактерийна сачмянка по листата на костилковите се дължи най-често на Bacillus pumilus. По-рядко по листата на кайсията, прасковата и сливата те са резултат на Xanthomonas pruni, а no сливата и черешата се срещат и такива от Pseudomonas syringae.

„Стерилните" форми на сачмянка се дължат предимно на фитотоксични препарати.

В същата група попадат и някои вирози по костилковите овощни култури, чиито доказване изисква приложението на точни специфични вирусологични методи.

Сачмянковите повреди по плодовете имат почти същата етиология. Установените фитопатогенни гъби по плодовете, са само Stigmina carpophila и Phoma armeniacae Thumen.

От фитопатогенните бактерии, причиняващи сачмянкови повреди до плодовете са определени: Bacillus pumillus и Xanthomonas pruni.

Добави в любими

Bookmark

Препрати

Коментара (0) Дабави коментар