Фасул - грижи през вегетацията.

Поникването на фасула може да се задържи от образуваната почвена кора след проливен дъжд, затова трябва непрекъснато да се следи състоянието на почвата и при нужда се разрохка повърхността с ротационна брана. Фасулът се бранува още в началото на образуване на почвената кора перпендикулярно на редовете.

Борбата срещу плевелите при отглеждане на фасул.

Борбата срещу плевелите се води главно със следните хербициди:

• Агрифлан 24 ЕК - 300-400 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели.
• Аланекс 48 ЕК - 350-400 мл/дка срещу едногодишни житни плевели. Внася се след сеитбата на фасул, преди поникването на растенията.
• Арамо 50 - 100 мл/дка - срещу едногодишни житни плевели и 200 мл/дка - срещу многогодишни житни плевели. Внася се във фаза 3-5 лист на плевелите.
• Базагран 600 СЛ - 150 мл/дка срещу едногодишни широколистни плевели.
• Бийн 25 СЛ - 130 мл/дка срещу едногодишни широколистни плевели. Внася се във фаза 2-4 трилистник на фасула и 1-3 лист на плевелите.
• Галант супер - 70 мл/дка - срещу едногодишни житни плевели, 120 мл/дка - срещу многогодишни житни плевели.
• Дуал голд - 150 мл/дка - срещу едногодишни житни , внася се след сеитба, преди поникване на фасула.
• Ефлурин 48 ЕК - 150-200 мл/дка - срещу едногодишни и някои многогодишни плевели, преди сеитба.
• Ласо 48 ЕК - 300-400 мл/дка - срещу едногодишни житни плевели. Внася се след сеитба на фасул, преди поникване.
• Линорон 50 ВП - 200г/дка срещу едногодишни плевели. Внася се след сеитба, преди поникване фасула.
• Пивот 100 СЛ - 50 мл/дка срещу едногодишни широколистни плевели.
• Пронит 720 ЕК - 200 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели.
• Рилей 90 ЕК - 180-220 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели.
• Селект 240 ЕК - 40 мл/дка срещу едногодишни житни плевели. Внася се във фаза 3-5 лист на плевелите, 80 мл/дка срещу многогодишни житни плевели. Внася се във фаза 3-5 лист на плевелите.
• Селект супер 120 ЕК - 80 мл/дка срещу едногодишни житни плевели, 160 мл/дка срещу многогодишни житни. Внася се във фаза 3-5 лист на плевелите.
• Спийд 10 СЛ - 50 мл/дка - срещу едногодишни широколистни плевели. Внася се във фаза 2-4 трилистник на фасула и ранни фази на плевелите.
• Стомп 330 ЕК - 400 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели. Внася се рано напролет след първата обработка на почвата.
• Тайгър 10ЕК - 200-250 мл/дка срещу едногодишни житни плевели.
• Тарга супер 5 ЕК - 150 мл/дка срещу едногодишни житни плевели, 200-250 мл/дка срещу многогодишни житни плевели, във фаза 3-5 лист на плевелите.
• Трефлан 24 ЕК - 350 мл/дка срещу едногодишни житни плевели и някои широколистни плевели
• Флекс 25 СЛ - 100-150 мл/дка срещу едногодишни широколистни плевели, във фаза 2-4 листник на фасула.
• Фузилад форте - 90мл/дка срещу едногодишни житни, 100-130 мл/дка срещу многогодишни житни, във фаза 3-4 лист на плевелите.
• Фуроре супер - 120 мл/дка срещу едногодишни житни плевели.

Борбата срещу плевелите се води и чрез окопаваме на междуредията (докато фасулът цъфти) на дълбочина 6-8 cm. Понеже фасулът не е чувствителен към хербицидите, а оковаването оскъпява продукцията, борбата срещу плевелите се води главно по химичен начин.

Болести при фасула

Фасулът се напада от много болести. Икономически най-важни за на­шата страна са бактериозите, антракнозата, ръждата и кореновото гниене. Те се развиват при влажно и хладно време. Заразата се предава най-често, със семената и с остатъците от стъблата и листата. Причиняват големи загуби и могат да компрометират реколтата. Борбата се води, като се използува здрав посевен материал, както и чрез засяване на фасула в сеитбообращения през 4-5 години и чрез създаване на устойчиви сортове.

Борба с неприятелите на фасула

Неприятелите по фасула също нанасят значителни поражения на посевите.

Надземната маса на растенията се напада от телени и лъжетелени червеи, подземни нощенки, черна бобова (цвеклова) листна въшка (Aphis fabae), люцернова листна въшка (Aphis cracivora), бобови мухи (Hylemya cilicrura), фасулев зърнояд (Acantoscelides obtectus), бобовата огнивка (Etiella zinkenella), и др. По-често при оранжерийни условия фасулът се напада от паяжинообразуващи тетранихови акари (Tetranychus urticae) и оранжерийна белокрилка (Trialeurodes vaporariorum) и др.

Химичната борба срещу неприятелите по фасула.

Срещу въшките се пръска през вегетацията с някои от препаратите:

• Вазтак 10 ЕК - 0,05%, Децис 2,5ЕК - 0,05%, Моспилан 20 СП - 0,02%, Пиримор 25ВГ - 0,1%, Би 58 и др. инсектициди.

При поява на акари борбата се води с акарицидите:

• Аполо плюс 60 ЕК - 0,03%, Биомайт- 0,2%, Каскейд 5 ЕК- 0,1%, Митак - 20 ЕК 0, 3%, може за се ползва и Би 58.

Оранжерийната белокрилка вреди на полето и в оранжериите. При появата и се води борба и с някои общи препарати като:

• Каскейд, Децис, Ланат 20 Л – в доза 0,1%, Аплаудд 25 ВП - 0,1% и др.

Срещу фасулевия зърнояд се прави обеззаразяване на семената.

Напояване на фасула.

Фасулът не е влаголюбива култура, но не понася почвена и въздушна суша.

Ранното засушаване затруднява поникването, а през периода на бутонизация и цъфтеж предизвиква окапване на цветовете и плодовете. Напояването на фасула е ефективно средство за получаване на високи и стабилни добиви. Водопотреблението расте със затопляне на времето, с увеличаване на вегетативната маса и най-вече на листната площна фасула. Най-големи са изискванията на фасула към влагата в периода на образуване на бутоните и цъфтеж, по­неже листната площ е достигнала максималните си размери и транспирацията е най-интензивна. Напоява се по бразди или чрез дъждуване. Гравитационното напояване трябва да се избягва, защото при неравен терен водата се задържа в ниските места и фасулът еднакво страда както от недостиг, така и от излишък на влага. Най-добре е да се използуват дъждовални машини и инсталации. Разходът на вода при тях е по-малък, а овлажняването на почвата е по-равномерно и добивите се повишават с около 5-20%. По­ливната норма се определя от почвения тип, времето, състоянието на посева и начина на напояване. При леки почви и голям наклон в ранните фази на развитие на посева при дъждуване поливната норма е 30-40 m³ на декар. Предполивната влажност на почвата на дълбочина до 60 см. се поддържа 70-75% от ППВ. След прецъфтяване на растенията долните листа постепенно завяхват, транспирацията се ограничава и нуждата от вода намалява. През този период се формира добивът, затова растенията не трябва да страдат от недостиг на влага. Сроковете и броят на поливните се определят от нуждите на посева. За периода от началото на бутонизацията до наливането на зърно са достатъчни 2, а в сухи години - до 3 поливки. При ранна поливка, докато е възможна обработка на междуредията, след просъхване на, почвената повърхност за по-икономично изразходване на водата и за подобряване на въздушния режим на почвата е необходимо следполивно разрохкване с култиватор на дълбочина 6-8 cm.

Прибиране на фасула.

Периодът на узряване на фасула продължава 10-15 дни. При неравен терен и гравитационно напояване неполивните и преовлажнените петна в един посев узряват неравномерно. Плодовете на отделното растение също не узряват едновременно. Зрелите бобове след намокряне лесно се разпукват и семената им опадат, поради което закъсняването на прибирането води до големи загуби на зърно. От друга страна, неузрелите семена имат висока влажност и след изсушаване се спаружват. За да се избегне разпукване на бобовете, фасулът трябва да се прибира, когато 60-70% от тях са узрели и по възможност рано сутрин при висока въздушна влажност. Останалите 30-40% от плодовете придобиват типичен за сорта цвят и са във восъчна зрелост. Средната влажност на семената е около 20%. Ако това изискване се пренебрегне, голяма част от добива се разпилява. Първите бобове, които са най-добре развити, след узряване увисват и достигат близо до почвената повърхност. При отрязването на стъблата с жътварка или с комбайн част от тези плодове се похабяват. Селекционната работа отдавна е насочена към създаване на подходящи за механизирано прибиране сортове. За по-качествена жътва са конструирани машини, които подрязват стъблата на фасула на 3-4 cm над почвената повърхност.

Прибирането на фасула е двуфазно.

Първата фаза (жътвата) се извършва с косачка за подрязване. След просъхване на откосите се пристъпва към вършитба със специални комбайни за зърнените бобови култури или със зърнокомбайн с преустроен вършачен апарат и съответна регулировка. Контрабарабаиът се разрежда, за да не се натрупва неовършана маса, а оборотите на въздушния барабан се намаляват до 320-350 в минута. Разстоянието между барабана и контрабарабана се регулира на входа 35-40 cm, а на из­хода 25-30 cm в зависимост от едрината на зърното и степента на овлаж­няване. За предпочитане е да се използува специален контрабарабан за бо­бови култури с гумирани ролки, защото зърното, не се чупи и травмира.

Постъпателната скорост на агрегата се регулира в зависимост от плътността на откоса. Работната скорост се синхронизира и с въртенето на подбирача. При равна и чиста почвена повърхност хедерът се отпуска върху плъзгачите на подбирана, Овършаната маса (сламата) се събира в по-тесни ивици - удобни за балирането й със сламопреси.

Технологичните качества на зърното бързо се влошават, затова още същи ден трябва да се почисти от примеси и да се подсуши. Примесите, които достигат 20-25%, съдържат повече влага и повишават влажността на зърното. Едновременно с почистването зърното се вентилира и се просушава, след което се почиства основно на семечистачни машини и се съхранява в проветриви помещения. За продължително съхраняване семената се обгазяват с 12-15 таблетки фостоксин или с 2 пакетчета делиция газтоксин за 1 t семена срещу фасулев зърнояд.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Скрий/покажи коментарите

Скрий/покажи формата за коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

намали | увеличи

Добави коментар