Огнен (бактериен) пригор - Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al.

Огнения пригор е икономически важно заболяване по овощните култури. У нас е открито в 1989 г. по дюлята и крушата в района на Пловдив.

Симптоми на огнения (бактериен) пригор - Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al.

Бактерията причиняваща огнен пригор напада цвета, листата, плодовете, клонките и стъблата на чувствителните растения. Заразените цветове покафеняват, увяхват и умират, а некрозата се разпространява надолу по цветната дръжка и обхваща листата. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към инфекнираните цветчета и остават по дърветата. Болните органи имат вид на опърлени от огън, откъдето идва името на болестта „огнен пригор" (fire blight). Младите зелени плодове почерняват, но не окапват и остават по клонките. Не се заразяват започналите да зазряват и вече узрелите плодове. Когато се нападнат младите листа се развива некроза между главните нерви. Младите още сочни леторасти се заразяват от върха или чрез болните цветове и листа и от тях бактерията преминава по основните носещи клонки. При силно нападение се заразява стволът, а понякога и корените, което води до загиване на дърветата. От повредените органи се отделя бактериен ексудат, съдържащ множество бактерийни клетки. Отначало той е безцветен, по-късно потъмнява и засъхва под формата на янтарножълти капчици.

Причинител на огнения (бактериен) пригор.

Причинител на огнения пригор е Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al. Тя е подвижна, пръчковидна с перитрихни флагели. Не образува спори и капсули. Грамотрицателна е. Върху агар развива кръгли, дребни, блестящи колонии с розови краища. Не възстановява нитратите, не разлага скорбялата и не образува индол, амоняк и сероводород. Термалната точка на инактивиране е 43-47°С.

За гостоприемници на патогена се съобщават:

Патотенът се запазва през зимата в заразените клонки. Рано през пролетта при влажно време, бактерията става активна и се отделя от раковините под форма на капчици ексудат. Тя навлиза в растенията през рани, устица, нектарници. Веднъж проникнала, бактерията се намножава и след това се разпространява интерцелуларно в заразените тъкани. С пектолитични ензими мацерира клетките. Плазмолизата на болните клетки протича бързо, след което следва некроза и потъмняване на заразените органи. Инкубационният период е от 3-4 до 6-10 дни. През вегетацията бактерията се разпространява посредством дъждовната вода, насекоми (листни въшки, пчели), инструменти за рязане и др. дейности. Благоприятни условия за развитие на болестта огнен пригор се създават при влажно време, чести валежи, редуване на топли (25 С) с хладни дни, торене на овошките с високи дози азот.

Борба с огнения (бактериен) пригор

При огнен пригор изрязване и изгаряне на болните клони е радикална мярка за контрол, която ограничава количеството на инокулума при първичната зараза. Резитбата трябва да стане по време на покоя, като младите клони се изрязват 20-25 cm от мястото на повредата, а старите на 10-12cm. Раните да се мажат с дезинфекциращи средства (формалин - 10%), а инструментите да се обеззаразяват с формалин 5% или 5% карболова киселина. Да се води борба с насекомите-листни въшки, корояди. Силно заразените растения да се изкореняват и се унищожават диворастящите и декоративни растения, които служат като източник на инокулум. Решаващо значение в химическата борба срещу бактерийния пригор има зимното пръскане на овощките по време на есенния листопад и в края на зимата,преди разпукване на пъпките с бордолезов р-р и други медсъдържащи фунгициди.

Коментари (3)

Следете за нови коментари с RSS

Скрий/покажи коментарите

...
написан от flower, 23-юни-2009

Повредените млади леторасти и клонки набъбват и се изпълват с течност, която при влажно време изтича от тях.По-късно те изсъхват, а връхните им части се извиват кукообразно/ябълка,круша,дюля и т.н./.Нападнатите части се изрязват, изнасятсе от насажденията и се изгарят.Инструментите се дезинфекцират.Необходимо е провеждането на 4 -8 третирания в периода когато условията за развитие на болеста/температура и влага са благоприятни/ с продукти на растителна защита с активни бази:меден хидроокис, меден сулфат и меден оксихлорид.Задължително есенно пръскане на нападнатите насъждения при 50% листопад с бордолезов разтвор - 2% и рано на пролет третиране с бордолезов разтвор 1% или шампион0.3%
Имам един въпрос:В третираните растения неостават ли остатъчни количества стрептомицин сулфат и тетрамицин при използването им ?

• 
• +2
• 
• 

...
написан от angel, 08-юли-2009

В България използването на антибиотици (в т. ч. и стрептомицин сулфат) не е разрешено. Използването е възможно единствено (при предварително разрешение от органите на РСРЗ) при неплододаващи ябълкови, крушови и дюлеви дървета под контрол на РСРЗ, когато съществува много силна епифитотия (силна проява на болестта) и условията благоприятстват развитието й – наличие на млад прираст, валежи и температури над 15-16°С. Обикновено заразяването става по време на цъфтежа и 10-20 дни по-късно. Болестта се ограничава напълно при 2-3 пръскания със стрептомицин сулфат в интервал 8-10 дни, при обилно опръскване на растенията.

Остатъци от антибиотиците се задържат в растенията за определен период от време, чиято продължителност зависи от много условия – вид на културата, възраст, темп на растеж, фенофаза, агротехника, температура, влага, валежи, слънчева радиация и т.н. Това е наложило забраната им за приложение в Р. България и в много други страни.

• 
• +4
• 
• 

...
написан от лина, 10-септември-2009

• 
• -1
• 
• 

Скрий/покажи формата за коментар