Как да се борим със сушата в царевичните и слънчогледовите посеви?

В световен мащаб царевицата е важна фуражна, продоволствена и техническа култура. У нас тя заема второ място след пшеницата. От всички зърнени култури царевицата формира най-висок добив от единица площ. Наблюдаваното през последните две години сериозно засушаване почти в цялата страна изисква производителите да бъдат все по-внимателни при подбора на хибриди и да се наложат адекватни промени в технологиите на отглеждане.

За нормалното реализиране на продуктивните възможности на различните генотипове (хибриди) са необходими следните условия:

Съобразяването с тези два основни фактора (температури и валежи) е в основата при формирането на сортова структура.

Ранните и средноранните хибриди имат вегетация 110-120 дни и се прибират с ниска влага, обикновено през втората половина на м.август и началото на м. септември. Продуктивните им възможности са от 600 до 1100 кг./дка. Среднокъсните хибриди са с вегетационен период 120-130 дни и узряват през дтората половина на м. септември. Те имат продуктивни възможности - 900-1500 кг/дка. Късните хибриди имат вегетация 130-145 дни и са подходящи за райони с ефективни температури над 1700 градуса (равнинните части на страната), като е желателно да се отглеждат при поливни условия или в личните стопанства.

В години на засушаване, изместване на валежите и съвпадение на критичните онтогенетични фази на царевицата с високи температури и ниска атмосферна влага (темп. над 35 градуса и атм. влага под 40% през периода-изметляване, цъфтеж, оплождане) е желателно в сортовата структура да преобладават хибриди с по-къса вегетация, добра поносимост към засушаване и към високи температури.

Принципно критичните фази на ранните хибриди не съвпадат с най-засушливите периоди през годината. Това са фенофазите, през които рязко се увеличава дневната консумация на вода (до 7-9 л./кв.м.). При късните хибриди (с вегетация повече от 130 дни) съществува по-висок риск най-активните фенофази на културата да съвпаднат с период на засушаване и критично високи температури.

На опитни участъци в райони със силно късно-пролетно и лятно засушаване ранните хибриди - (200 FAO), (310 FAO), (380 FAO) и др. постигнаха по-високи добиви от редица късни хибриди (550, 600,700 FAO).

Нужно е да се изтегли по-рано датата за сеитба, за да могат растенията да използуват и минималните зимни запаси (ако зимата е суха) и падналите през ранната пролет валежи. Разбира се, не бива и да се сее прекалено рано, защото съществуват рискове от измръзване, гниене на семената и пониците.

В засушливи условия по-редките посеви (с около 10% от оптимума за съответната група по ранозрелост) дават обикновено по-висок добив. На опитни участъци царевичните хибриди (450 FAO), (535 FAO), (580 FAO) бяха с по-високи добиви при по-рядка сеитба.

Слънчогледът е може би най-важната техническа култура в нашата страна. Едно от най-качествените растителни масла е именно слънчогледовото. При добив от 250 кг зърно от декар се получават 120 кг масло и 80 кг шрот. От 1 декар слънчоглед домашните пчели събират до 8-10 кг мед.

Основни фактори определящи постигането на висок и качествен добив и желания икономически ефект са:

От болестите най-голямо значение имат - фомопсис, склеротиния, мана, синя китка. Борбата срещу маната се води основно с употребата на устойчиви сортове т.нар. RM хибриди. Синята китка е другият голям проблем. И тук борбата се води, чрез употреба на устойчиви хибриди, които показват пълна устойчивост на всички известни до този момент у нас раси на синя китка. Борбата срещу фомопсиса и склеротинията се води, чрез: