Торене на спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън

Ранните пролетни зеленчукови култури (спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън) имат къс вегетационен период и слаборазвита коренова система. Това ги прави взискателни към почвените условия и хранителния режим.

Те образуват растителната си маса за сравнително кратък период от време. Ранните пролетни зеленчукови култури (спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън) усвояват интензивно хранителните вещества от почвата. Необходимо е почвата да бъде добре запасена с лесноусвояеми за растенията хранителни елементи.

Ранните пролетни зеленчуци се развиват при сравнително неблагоприятни условия: къс ден, голям брой облачни дни, намалена осветеност, ниски (почвени и въздушни) температури, при повишена почвена и въздушна влажност. Всичко това оказва влияние върху минералното хранене на растенията и върху формирането на добива и неговото качество.

Тези зеленчукови култури се развиват добре на леки по механичен състав почви. Такива са глинесто-песъчливите или песъчливо-глинестите почви с неутрална (рН 6,2 до 7,2) или близка до нея почвена реакция. Необходимо е да се избягват студените, тежки по механичен състав и кисели почви.

Торовите норми се определят по балансовия метод. Затова преди основното торене трябва да се направи агрохимичен анализ на почвата за да се установи нейната запасеност с лесно усвояеми за растенията хранителни елементи.

Оптималните торови норми се определят в зависимост от:

• резултатите от агрохимичния анализ;
• добива, който желаем да получим;
• коефициента на използване на хранителните елементи от растенията.

Фосфорният и калиевият тор се внасят при подготовка на почвата. При репичките с тези торове се внася и азотният тор. Посоченото количество азотен тор при спанака се внася най-често на два пъти - половината преди засяването на семената, а останалата част от него по време на вегетацията на растенията. Спанакът, засят в късна есен, трябва да се подхрани, ако преди засяването не е извършено торене, с необходимото количество азотен тор. Това подобрява храненето на растенията, увеличава растежа им и увеличава добива. Подхранване се прави и на салата с 10-12 кг/дка амониев нитрат (амониева селитра), а при зеления лук и чесън - с по 15-20 кг/дка азотен тор.

Салата се тори с калий, когато се отглежда на много леки, песъчливи почви и ако предшестващата и култура не е торена с калий или оборски тор.

При използване на пресен оборски тор не може да се усвоят намиращите се в него органични вещества до минерализирането им и вследствие на това се влошава минералното хранене на растенията.

Възможно е и да се влошат вкусовите качества на продукцията под влияние на тези разлагащи се вещества. При торене на репичките с пресен оборски тор кореноплодите стават по-груби, деформирани и по-лютиви. Ето защо при тази култура е целесъобразно оборският тор да се внася при предшестващата ги култура.

Салата, зеленият лук и зеленият чесън трябва да се торят с 3-4 т/дка добре разложен оборски тор, който следва да бъде внесен в почвата при есенната й обработка.

Добър ефект се получава и от листното подхранване на тези култури по време на вегетацията на растенията .

Листното подхранване допълва минералното хранене на растенията, засилва растежа и увеличава добива. Третирането на растенията се извършва до 10 часа и следобед след 16 часа. При мокра листна повърхност вследствие на валеж или сутрешна роса листно подхранване не се прави.