Брюкселско зеле

Ботанически особености и изисквания към външните условия

Използваемата част на брюкселското зеле са дребни зелчета с диаметър 2,5-5 см, образувани в пазвите на листата по дължината на стъблото, високо 20-60 см. Броят на зелчетата на едно растение достига до 90. Те са нежни, крехки и с отлични вкусови качества. Зелчетата съдържат до 130 мг % витамин С.

По изискванията си към условията на отглеждане брюкселското зеле малко се различава от главестото. Общо взето, то е по-студоустойчиво от него. Брюкселско зеле издържа понижаване на температурата до -10°С и може да презимува на открито. Влаголюбиво е и е много чувствително на засушаване. Много е взискателно към светлината. Засенчването, което се получава при гъсто засаждане на брюкселското зеле, се отразява отрицателно върху добива. То доста големи изисквания към почвата. Висок добив дава на структурна, влагоемна и богата с органични вещества почва, но не понася торене с пресен оборски тор, който предизвиква силен растеж на листата и образуване на рехави зелчета. Особено е взискателно към азота и калия. Отглеждано на бедна почва, брюкселското зеле забавя свиването на зелчетата и дава нисък добив. Благоприятна почвена реакция е слабо киселата до слабо алкалната - рН 6,5-7,5. На много кисели почви по зелчетата се явяват ръждиви петна.

Отглеждане на брюкселско зеле

Брюкселското зеле се отглежда чрез разсад. Поради дългия му вегетационен период семената се засяват още през април на открити лехи или в студени парници, а разсадът се засажда в края на май - началото на юни. Тъй като брюкселското зеле не понася засенчване, разсажда се на по-големи разстояния, примерно 70/70 см.

Грижите при отглеждането на брюкселско зеле са както за главестото зеле. За да се ускори нарастването и уплътняването на зелчетата, препоръчва се прекършване на вегетационния връх на стъблото. Това става, когато зелчетата са почти оформени.

Брюкселското зеле става готово за прибиране в края на октомври - началото на ноември. Растенията се отрязват, отстраняват се листата им и зелчетата се оронват - когато това е необходимо за належаща консумация. За по-продължително запазване през зимата растенията се изваждат с корените, отстраняват се листата им и се засаждат гъсто едно до друго в избено помещение или на друго закрито място. Консумацията на брюкселското зеле в прясно състояние може да се удължи чрез използуване на зимоустойчиви сортове, които се оставят да презимуват на открито.

Средният добив от брюкселско зеле не е висок - 500-800 кг на дка. Сравнително ниския добив се компенсира с високите му вкусови и хранителни качества.