|
С пчелите трябва да се работи внимателно и спокойно. Всяка намеса в живота на пчелното семейство се приема като нападение и пчелите реагират срещу него, като жилят. Ужилванията на пчелите трябва да се избягват не само защото са болезнени и неприятни, но и защото миризмата на пчелната отрова възбужда пчелите и те могат да изпаднат в ярост.
Най-уязвими места при ужилване от пчела са устата, езикът, носът, гърлото, гръклянът, вратът, когато отокът може да затрудни дишането. За сърдечно болните пчелната отрова е по-опасна, особено ако попадне в кръвоносен съд.
Затова пчеларите трябва да работят с предпазно облекло. Пчеларите трябва да поддържат добра лична хигиена. Острата миризма на чесън, лук, спиртни напитки, парфюми и др. дразнят пчелите. Миризмата на маточина, оцет, карбол ги успокоява. В пчелина пчеларят трябва да работи спокойно, да избягва почуквания по кошерите и резки движения. Да не стои пред кошера (на пътя на пчелите). Най-добре е да застава отстрани, като преди да отвори капака на кошера да пусне няколко струйки дим през прелката и да изчака пчелите да се успокоят.
Човек не знае дали е алергичен спрямо пчелна отрова, докато не изпита на собствената си кожа жилото. Дори и при първите ужилвания от пчели не е достатъчно сигурно, защото при първите контакти с отровата в организма му се извършва така наречената сензибилизация - образуване на противотела. Те се запазват в кръвта и при следващи ужилвания от пчели реакцията на алергичния човек може да бъде по-бурна и бърза.
Човек не трябва да изпада в паника, а при ужилване от пчели веднага да отстрани с нокът или остър предмет жилото, като го остъргва. Жилото не бива да се стиска с пръсти, защото при стискане отровата се излива в раничката. Ако мястото позволява, се изсмуква с уста, без да се гълта съдържанието, а след това се намазва с амонячна вода 3-5% или оцет или се натрива с маточина. Мястото на ужилването не бива да се разтърква, защото отровата се разнася и отокът се увеличава. Болката изчезва след 2-3 минути, а отокът след около 1-2 дни.
Зачервяването, подуването и болката на мястото на ужилването са нормални реакции на организма. При по-тежки случаи на алергия освен горните прояви се появяват задух, трудно гълтане, стягане в гърдите, сърцебиене, гадене, главоболие, понякога диария и др. Кръвното налягане спада рязко под 80:50 и човек може да загуби съзнание.
В случай на тежък алергичен шок да не се проявява излишна самонадеяност, особено от по-опитни пчелари, а веднага да се изпият 1-2 таблетки алергозан, тавежил или друг антиалергичен медикамент. Да се инжектира мускулно урбазон или алергозан. Ако няма възможност за инжектиране, може да се счупи ампулата и да се излее съдържимото й под езика. Да се облива лицето със студена вода и да се потърси лекарска помощ.
За да предпази себе си и придружаващите го лица, всеки пчелар трябва да има подръка в пчелина си аптечка, съдържаща: шишенце с 5% амоняк или спирт, таблетки алергозан, дименхидринат, клемастин, дехидрокортизон, както и ампули с урбазон, адреналин, алергозан (по препоръка на медицинско лице) и няколко пластмасови спринцовки с игли.
Нека не се плашат начинаещите пчелари от първите ужилвания на пчелите. В повечето случаи човек привиква и организмът не реагира така бурно при последващи ужилвания - придобива известна устойчивост.
 |