Ангорската коза се отнася към една от най-старите културни породи. Наименованието е получила от гр. Анкара (Турция), в околностите на който се развъждат най-много ангорски кози.

Саанската коза е създадена преди два века при благоприятните почвени, климатични, фуражни и икономически условия на Швейцария. Тя е продукт и на продължителната и целенасочена селекционна работа.

Козата е ценно селскостопанско животно, отглеждано от древни времена от човека за задоволяване на насъщните му нужди. От козата се получават хранителни продукти - мляко и месо - и суровини за промишлеността - кожи, пух и вълна.

Половата зрелост на овцете и кочовете настъпва още на 5-6-месечна възраст, но при тази възраст организмът на животните още не е достатъчно развит. Ето защо те може да се използват овцете за разплод не по-рано от 1 1/2-годишна възраст.

Козите живеят средно 9-10 години, а срокът на стопанското им използване е 7-8 години. Само добре развити и израснали козички може да се заплождат на 10-12-месечна възраст.