Рексовите зайци са сравнително млада порода. Получени са за пръв път през 1919 г. във Франция от Дезире Канон по пътя на мутацията от сива зайкиня. При едно озайчване са се родили зайчета със сравнително по-къс косъм.

Тиквите и техните отпадъци са голямо фуражно богатство. Те съдържат около 14% сухо вещество. Богати са със захари, витамините А и С, съдържат малко белтъчини и сурови влакнини. За храна може да се използват и зелените стъбла.

Чрез сложно възпроизводително кръстосване  са създадени зайците от калифорнийската порода. Американецът Джордж С. Вест през 1923 г. с цел да подобри кожухарските качества на кожите от породата чинчила, започнал да ги кръстосва с хималайски зайци.

Листата от главестото и фуражното зеле, захарното и кръмното цвекло се измиват и се дават в смес с други тревни и листникови фуражи. Съдържат лесноусвоими белтъчини, въглехидрати, витамини и минерални вещества. На малките зайчета се дават по 30-40 г, а на възрастните - до 200 г на ден.