Пчелна майка

Пчелната майка, търтеите и пчелите работнички се намират в сложни биологични взаимоотношения и в тясно единство помежду си. Те не са в състояние да живеят продължително време самостоятелно извън пчелното семейство и затова медоносните пчели са обществено живеещи насекоми. Пчелната майка представлява женски индивид с напълно развита полова система. Във всяко пчелно семейство има само една майка. Основната роля на майката е да снася оплодени и неоплодени яйца. След като бъде оплодена от търтеите и започне да снася яйца, майката не напуска пчелния кошер освен при роене.

Само оплодените майки могат да снасят яйца, от които се развиват женски индивиди - майки или пчели работнички. В България, снасянето на яйца започва през февруари и постепенно се усилва. Най - интензивното яйцеснасяне е през периода май и юни до началото на юли. Тогава майката снася средно дневно до 1500 - 2000 яйца, чиято маса (2000 х 0,132 мг = 264 мг) надхвърля теглото на самата майка. Най-плодовитите майки могат да снесат до 3000 яйца и повече за денонощие. Този феномен се наблюдава за кратък период от време. През лятото и есента темпът на яйцеснасянето постепенно отслабва.

Снасянето на яйца спира напълно през месец октомври. За целия активен за семейството сезон, в зависимост от своите качества и от условията, пчелната майката може да снесе до 150 000 - 200 000 яйца. За тази усилена и продължителна яйценосна дейност тя се храни обилно с пчелно млечице. То е богато на лесно усвоими от организма хранителни и биологично активни вещества.

Пчелите кърмачки образуват „свитата" на майката и се грижат за нея. Те предават пчелното млечице, чрез своите хоботчетата направо в хоботчето на пчелната майка. През времето на покой пчелите от „свитата" и дават предимно мед. Понякога и самата майка може да смуче мед от килийките. По този начин чрез храненето пчелите направляват яйценосната дейност на майката в зависимост от условията вътре и вън от кошера (топлина, хранителни запаси, приток на нектар и прашец и др.).

През студения период пчелите пазят майката в средата на гнездото, където е най - топло. Когато семейството умира от глад, майката загива последна. В такива почти загинали семейства към края на зимата може да се види майката, останала с няколко живи пчели.

Пчелната майка може да живее до 4 - 5 и дори повече години. Тя е най-продуктивна през първите 1-2 години от своя живот. След този период тя е вече физически и физиологически изтощена. Поради намаляване на запаса от сперматозоиди в нейното семенно мехурче, значителна част от снасяните от майката яйца са неоплодени. От тях се развиват партеногенетични (девствени) мъжки индивиди - търтеи. Семействата със стари майки не могат да се развият добре за главната паша и дават значително по-малко мед и восък. Водени от инстинкта за осигуряване съществуването на семейството, пчелите се стараят сами да сменят старата си майка, като отгледат млада. Понякога за кратко време двете майки могат да живеят и дори да снасят заедно, след което старата загива от жилото на младата или бива убита от самите пчели. Тази естествена смяна на майката става доста късно - на три или четири годишна възраст. Пчеларят трябва сам да се погрижи за своевременната замяна на старите и негодни майки. Майката се отличава от пчелите работнички с по-едрото си и продълговато тяло, достигащо 20 - 25 мм. Масата на оплодената майка е от 180 до 260 мг. Особено Коремчето и е по-развито и удължено. В него са разположени добре развити яйчници. Майката не излиза да събира и пренася нектар и цветен прашец. Нейното хоботче е по-късо (3,5 мм), а на задните си крака няма писпособление за събиране на прашец. Майката не произвежда восък. Тя не участва в отглеждането на пилото (ларвите). Майката не може да произвежда пчелно млечице, защото нейните глътъчни жлези са недоразвити. Макар и да има жило, тя го използва само при срещата си с друга майка. Пчелното семейство не може да съществува дълго време без майка, както и майката не може да живее без пчелите.

При загуба на майка, нормалният живот на семейството се нарушава и пчелите издават тъжен звук („плач"), като:

• надигат коремчетата си;
• силно трепкат с крила;
• тревожно се суетят из кошера и по прилетната дъска.

Останали без майка, пчелите се стремят да си отгледат нова майка от намиращите се в гнездото или от дадените им яйца или млади ларви.

Пчелната майка не само снася яйца, но и непрекъснато отделя от тялото си ектохормони, т.нар. майчино вещество, което според Батлър (1959) представлява смес от секретите на горночелюстната и гръдната жлези и на някои клетки на коремчето. Чрез майчиното вещество, майката играе важна регулираща роля в организацията на пчелното семейство. Тя самата разнася майчиното вещество при движението си в пчелното семейство.

Майчиното вещество се възприема от пчелите работнички, чрез:

• облизване на тялото на майката;
• като полепва по тялото им при техния взаимен контакт; както и чрез миризмата, която то издава.

То подтиска дейността на ендокринните жлези у пчелите и развитието на яйчните тръбици в тях. При отсъствието на майка, ендокринните жлези на пчелите работнички нарастват и хормоналното им състояние се изменя.

В резултат на това се променя и поведението на пчелите работнички:

• в тях се развиват яйчните тръбици;
• започват да снасят яйца;
• поражда се стремеж да залагат маточници.

Шкробал e установил, че горночелюстната жлеза на младите неоплодени майки още не отделя майчино вещество. Когато по - късно майките не бъдат оплодени и започнат да снасят, това вещество започва да се отделя.

Тъй като от качеството на майката зависи силата и продуктивността на пчелното семейство тя трябва да:

• бъде млада;
• от добър произход;
• да е да е отгледана в силно семейство;
• да е добре развита.

Едрите и по-тежки майки имат:

• по-добре развити яйчници с по-голям брой яйчни тръбици;
• снасят повече яйца;
• зимуват по-успешно;
• заболяват по-малко от нозематоза и са по-жизнени.

Семействата с такива майки отглеждат много пчели за главната паша и дават повече мед и восък.