Селскостопанските земи поскъпват в целия свят

Светът наистина се е променил. Навсякъде започва борба за ресурси. И ако доскоро борбата беше най-вече в областта на енергетиката, за контрола над петролните и газови полета, сега света вече е на прага на ново явление - борбата за обработваема селскостопанска земя.

Първите, които обявиха намерението си да купуват в чужбина, не само храна, но и обработваема земя, са китайците и арабите.

В общи линии това е разбираемо. Те имат малко земеделска земя и много финансови ресурси.

През май тази година стана известно, че Министерството на земеделието на Китай разработва план, който да насърчава китайски компании да купуват обработваема земя в Южна Америка и Африка. Това би трябвало в бъдеще да гарантира снабдяването с храни.

Ако планът заработи, това е сериозно. Така постъпва Китай и в областта на производството на петрол. Огромни средства се инвестират в африканските страни, където има нефт. Китай си гарантира доставките на петрол, а на страната собственик не се плаща само в долари, но също така изпращат технически специалисти, строят се училища, пътища и мостове. Китайците често отиват в тези страни, където западните фирми се страхуват да инвестират.

Китай, в продължилите години реформи, успя да развие селското стопанство и осигури изхранването на населението си. Но сега някои видове храни започват да липсват. В страната силно се развива животновъдството и това налага нуждата от все повече и повече фураж. Освен това, населението променя обичайната си диета (ориз, зеленчуци) и се храни все по-разнообразно. Също така, обработваемите земи в Китай не са много - 6%-9% от общия размер на обработваемата земя в света. Да не забравяме и числеността на населението.

Китай днес внася огромни количества соя и се очаква скоро да стане един от най-големите вносители на царевица.

Както пише "Файненшъл таймс", властите ще стимулират китайските компании да отглеждат в чужбина соя, зехтин и зеленчуци.

Проблеми могат да възникнат при работната сила. Логично, че Китай иска да изпрати в чужбина свои земеделски производители.

Но дали това ще искат да "приемащите" страни?

Китай не е сам, арабите са тези, които възнамеряват да следват примера му.

Сред арабските страни, които се интересуват от закупуване или наемане на земеделска земя в чужбина са Либия, Саудитска Арабия и някои емирства.

Либия иска да получи терени за отглеждане на пшеница в Украйна. Вече се водят преговори.

Всъщност, последната сделка за размяна на енергийни ресурси за храни е между Украйна и Египет. (Все пак, Египет няма нефт - има газ).

Изследователският център на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, намиращ се в Дубай, препоръчва на страните - членки да засилят отношенията със страни, които са богати на обработваема земя. Според английското издание на арабския "Дон", арабските учени смятат, че това се налага от ситуацията на световния пазар, като се вземе предвид намаляването на възможностите на страните да подсигурят себе си с храна.

Арабски експерти смятат, че е невъзможно да се постигне самостоятелно изхранване, поради сухия климат и постоянният ръст на населението. Те предлагат да се инвестира в земеделски проекти в Африка, Югоизточна Азия и Източна Европа. Това ще им помогне да създадат буферни запаси от храна.

Саудитска Арабия, която има най-мощна икономика в Персийския залив, вече води преговори по въпроса с Пакистан, Судан, Турция, Египет и Украйна.

Саудитска Арабия е най-големият вносител на ечемик и на ориз. Предполага се, че след няколко години тя ще се откаже от отглеждането на пшеница и ще започне да внася огромни количества.

Страната произвежда годишно около 2,5 милиона тона пшеница. Това производство изисква много вода, която е в ограничени количества, както и държавни субсидии. Производството на пшеница през 2016 ще престане да расте. Саудитска Арабия иска да създаде земеделски комплекс в чужбина и там да отглежда пшеница, царевица, ориз, соя, люцерна. При това, както е известно част от реколтата трябва задължително да бъде изпратена до Саудитска Арабия.

Властите насърчават частния сектор да взема участие в изпълнението на такива планове. Аграрните проекти в чужбина изглеждат естествен отговор на растежа на световните цени на хранителните продукти.

Държавата ще действа като гарант, както приемащата страна трябва да отговаря на три основни условия: известна част от реколтата трябва да бъде изпращана в Саудитска Арабия, за защита на инвестициите следва да бъдат сключени двустранни междуправителствени споразумения; основният инвеститор ще бъде саудитския частен капитал, който ще действа самостоятелно или чрез създаване на смесени предприятия. Разбира се, в развитието на инфраструктурата на проекта ще участва държавата.

Според медиите, до края на 2008 г. Саудитска Арабия ще инвестира в производство на ориз в Тайланд. Приканват бизнес общността да създаде аграрно производство в Тайланд и Бахрейн. Тези страни ежегодно внасят от Индия и Пакистан 45 хиляди тона ориз. Те възнамеряват да закупят тайландски ориз, с цел да се намали зависимостта от Индия и Пакистан и населението да има възможност да опита новите сортове ориз.

Тези действия не остават незабелязани, и вече аграрна страна от типа на Пакистан се поставя в позицията на привлекателен партньор. Пакистан не може да се похвали с много развито земеделие, но пакистанският министър на приватизацията и инвестициите заяви, че Исламабад може да предостави на инвеститорите в някои райони собственост на 100%, и инвеститорите могат да вземат продукти за износ в своите страните.

Обединените арабски емирства и инвеститори от държави от Персийския залив, вече са инвестирали в аграрният сектор на Пакистан 3 милиарда щатски долара.

Явно е, че процесът е в ход. Това е още една последица от кризата на храните и няма да е последната.