• обикновеният;

• паяжинообразуващ;

• атлантическият;

• доматовият.

Първите два вида се срещат в цялата страна, като по-широко разпространение има атлантическият акар. Той се развива както съвместно с обикновения паяжинообразуващ акар, така и в самостоятелни популации. Освен по зеленчуковите култури и двата вида паяжинообразуваши акари се срещат още по голям брой полски видове растения и по плевелната растителност. На отделни места са констатирани и по овощните култури и лозата. Доматовият акар е разпространен по-ограничено.

Как се различават отделните видове акари?

Обикновеният паяжинообразуващ и атлантическият акар си приличат по устройството на тялото, оцветяването и размерите си. Те трудно могат да се различат. Основни отличителни белези са устройството и размерите на копулационния орган на мъжките индивиди. Възрастните женски се срещат в две форми - лятна и зимна. Тялото и на двете форми е овално яйцевидно. Акарите от зимната форма са керемиденочервени, откъдето видът носи името „червено паяче", а от лятната - жълто-зелени или масленозелени в зависимост от храната, с по две кафяви петна на гърба. Дължината на тялото при лятната форма е средно 0,530 мм, а ширината - 0,290 мм. Женските акари от зимната форма са по-дребни. По гърба и на двете форми има по 24 комици, разположени в шест напречни реда. Мъжкият акар има жълто-зелено тяло, удължено и заострено към края на коремчето.

Яйцето е сферично, непосредствено след снасянето е белезникаво и прозрачно със слаб зелен оттенък, а по-късно се променя в бледожълто. Диаметърът му е около 0,126 мм. Ларвата е с три чифта крака, а протонимфата и дейтонимфата, както и възрастния акар - с четири чифта.

Доматовият акар е невидим с просто око и се различава съществено от обикновения паяжинообразуващ и от атлантическия акар. Тялото му е удълженовретеновидно, жълтобелезникаво или бледоръждивожълто, по-широко в предния край, където се намират само два чифта крака. На края на тялото има две камшикоподобни косъмчета. Дължината му е от 0,135 до 0,200 мм. Яйцето е овално, бяло, с диаметър 0,042-0,045 мм.

Обикновеният паяжинообразуващ и атлантическият акар вредят най-много по краставиците, доматите, пипера, патладжана, дините, пъпешите и фасула. В култивационните съоръжения те вредят по краставиците, пипера и доматите. Акарите обитават долната страна на листата, която постилат с фина паяжина. С помощта на устните си органи те пробиват епидермиса и смучат сок и хлорофилни зърна. Отначало повредата личи като малки белезникави или бледожълти петънца, но постепенно петънцата се сливат и образуват големи петна, обхващащи целия лист. Повредените листа добиват мраморен вид, а силно нападнатите изсъхват. Растенията отслабват, добивите намаляват и качеството на продукцията се влошава. Понякога загиват и растенията. Повредата е опасна, когато температурите са високи, а влажността в почвата е ниска.

Доматовият акар напада и поврежда доматите, пипера, патладжана, картофите, а също така петунията, татула и други видове от сем. Картофови. Той смуче сок от надземните части нa растенията, като предпочита младите плодове. При доматите местата но повредата стават кафяви и целите растения придобиват ръждивокафяв цвят. Силно повредените листа окапват, а по стъблата се образуват надлъжни кафяви ивици. При силно нападение тъканите на патладжана също покафеняват, а листата се променят така, че приличат на повредени от хербициди. Силно нападнатите плодове се напукват, а по повърхността им се образува ръждивокафява мрежа от малки пукнатини. Когато връхните части са силно повредени, растенията загиват. При картофите акарът предизвиква изоставане в растежа на растенията, намаляване на броя и размерите на клубените, а при по-силно нападение и загиването им. Особено опасни са повредите по културите, отглеждани в оранжерии.