В края на ноември, ЕС разгледа Общата селскостопанска политика (ОСП), с оглед модернизацията в бъдеще и това тя да стане по-съвременна и отговаряща на реалностите на днешния ден. Някои кръгове в Европа, дори говореха за “реформи” на тази политиката. При по-внимателно разглеждане, се оказа, че всичко си остава и ще бъде както преди, поне в следващите няколко години. Земеделието на ЕС остава плътно контролирано и ползващо се от много субсидии.

Системата на субсидиите съществува от 1962 г., селскостопанският бюджет на ЕС е 55 милиарда евро на година. Това е сумата за финансиране на земеделския сектор на ЕС през 2007. Това е почти 40% от бюджета на ЕС. В щатски долара сумата също е впечатляваща - 69 милиарда долара.

Сега да разгледаме какво ще се промени. Според съобщение за пресата, министрите на земеделието на страните - членки на ЕС са взели решение за постепенно премахване на квотите за производство на мляко. Квотите бяха въведени, за да се избегне свръхпроизводството и изхвърлянето на излишна продукция. Окончателната отмяна на квотите ще стане факт до 2015 г., всяка година в земеделски сезон 2009/2010 и 2013/2014, те ще нарастват с 1%. За Италия е направено изключение и нейната квота веднага се увеличава с 5% за 2009/2010 г. На фермерите, надвишаващи с повече от 6% своите квоти от следващата година до края на 2011 г. ще се налага глоба наполовина от сегашния размер.

Отменени са плащанията на субсидии в зависимост от обема на производството. Това решение бе взето преди няколко години, но в някои страни старата система остана. Сега се споразумяха, че изплащането на субсидиите и обема на продукцията няма да бъдат свързани навсякъде (с изключение на животновъди отглеждащи млади животни). Освободените средства отиват в общия фонд за плащания на земеделските производители.

Запазва се помощта за райони със специфични проблеми. Сега до 10% от националните средства за подпомагане могат да се използват под формата на преки плащания, за да се запази околната среда. Системата е направена по-гъвкава. Средствата вече не трябва да се изразходват само в една и съща индустрия. Те могат да бъдат похарчени за предоставяне на помощ на земеделските производители в неблагоприятни райони, като например застраховане на животновъдите и производителите на ориз.

Разширява се единната система за регионалните изплащания. Беше позволено тя да се запази до 2013. Преди това се очакваше до 2010 г. всички да преминат в системата за единно плащане на земеделските производители.

За земеделски производители от 12-те нови членки на ЕС са предвидени допълнително 90 милиона евро за да се улесни преминаването им към новата система, преди те напълно се откажат от директните плащания.

На страните използващи системата за унифицирано плащане ще бъде позволено да разходват оставащите средства от националния бюджет за решаване на специфични задачи или за прехвърляне на средства във фондове за развитието на селските райони.

Всеки фермер, който получава от ЕС субсидии в размер над 5 хиляди евро, ще получи 5% по-малко, и средствата ще отидат в единния фонд за плащания. До 2012 г. тази цифра ще нарасне до 10%. Ако отпусканите средства надхвърлят 300 хиляди евро на година, то ще има допълнително намаляване на плащанията с 4%. Средствата ще се насочени за справяне с последиците от климатичните промени, за въвеждането на възобновяеми енергийни източници, за управление на водните ресурси, както и за изпълнение на съответните програми в млечната промишленост. В райони с нисък БВП ЕС ще участва в съфинансиране на разходите - 75% и 90% от отделените суми.

Помощ за млади фермери. В рамките на Програмата за развитие на селските райони „инвестиции в млади фермери" средствата ще бъдат увеличени от 55 хиляди на 70 хиляди евро.

ЕС се отказва от изискването, фермерите да оставяне на угар на 10% от наличните площи. Появява се възможност за увеличение използването на този потенциал.

Наложени са други изисквания. Системата за съответствие ще бъде отменена. Проблемът е, че сега, ако един земеделски производител не успее да се съобрази с разпоредбите на опазване на околната среда, животински и хранителни стандарти за производство, той може да загуби част от субсидиите. Ще бъдат елиминирани ненужните изисквания, изпълненията на които не зависят от земеделския производител, и ще се въведат нови.

Механизмът на продоволствени интервенции също ще бъде променен. ЕС изрази необходимостта ясно да отговори на пазарните сигнали. За покупки на свинско, например, намесата е премахната. Жито може да бъде закупено в хода на интервенция на цена от 101,31 евро/тон. Позволено е да купят 3 милиона тона. Всичко останало ще отива на търгове. Същите ограничения за интервенция са установени за покупка на масло и обезмасленото сухо мляко. Тя е около 30 хил. тона и 109 хил. тона съответно. Останалото количество ще бъде набавено чрез търгове.

Има ограничения за извършване на плащанията. Минималните плащания на земеделските производители в страните - членки на ЕС трябва да бъдат най-малко 250 евро на стопанство или на изчислена площ не по-малко от 1 хектар. Въпреки това, можете да приеме специален коефициент, в зависимост от това доколко националните показатели на плащанията и големината на фермите съответстват на общоевропейски (за членове на ЕС).

Всички тези решения са приети почти единодушно. Против бяха само 3 държави - Великобритания, Латвия и Швеция. Протестиращите не бяха против самия принцип за субсидии, а предимно против тяхното разпределение. Смята се, че Англия е основният опонент на сегашната система, но както изглежда остава сама. Изглежда, че преобладаващата гледна точка е тази на Франция, която счита, че в условията на криза, селското стопанство има  „голяма обществена значимост".