Разрастващата се в момента световна финансова криза не прилича на нито една от предишните. Преди това всеки път, когато започваше криза, цените на хранителните продукти, падаха до исторически нива. Това позволяваше на бедните да оцелеят и някак си да преживеят трудните времена. Този път по време на най-тежката в историята финансова криза цените на храните бият всички рекорди. Това никога не се е случвало в световната икономика.

Селското стопанство е незабележим ежедневен труд. Това не са нанотехнологии, за чиито успехи се разгласява навсякъде, но от резултатите му зависи живота на целия свят. Не е случайно, че в своите речи световните лидери толкова често споменават селското стопанство. Преди почти забравяха, че съществува изобщо хранителна криза.

В света има много правителства, които дори пред лицето на три съвпадащи кризи (хранителна, финансова и енергийна) и въпреки многократните предупреждения от ФАО, до този момент не се замислят за хранителната безопасност на своите страни.

Ролята на продоволствената безопасност в световен мащаб не бива да се подценява. Липсата на храна и увеличаването на нейната цена исторически води до социални вълнения и политически катаклизъм. Сегашната криза вече предизвика бунтове и социални вълнения в повече от 30 страни и е допринесла за падането на най-малко едно избрано правителство.

Над 60 страни са получили помощ от международната общност с надеждата, че те ще увеличат своето производството на храни. Въпреки това, дори десетилетия след непрекъсната подкрепа, нито една от най-бедните страни не успя да развие своето селско стопанство. Не защото тази помощ е била малко или не достатъчно, напротив, ФАО е направила всичко възможно в рамките на нейните правомощия.

Световните лидери са наясно с нарастващата заплаха за безопасността на храните през последните години. Наскоро те започнаха да предприемат стъпки за предотвратяване на потенциални проблеми. През месец юли 2008 г. на срещата на върха за кризата с храните в Рим бяха обещани повече от 11 милиарда щатски долара. Тези пари трябва да се използват за незабавна помощ на нуждаещите се и за инвестиции в селскостопанския сектор, за увеличаване на производителността. Предвид многото нужди, за които е предвидена помощта, това не е огромна сума, но е един добър старт.

Гражданите на развитите нации, не разбират защо техните данъци трябва да се използват за подпомагане бедните нации, когато страните им също преживяват криза. Това не е само проблем на бедните фермери в развиващите се страни. Това е проблем за всички. В днешния свят, само няколко нации са самостоятелни, когато става въпрос за хранителна сигурност. Дори и богатите страни внасят огромно количество храна. Страните, които изнасят ориз в чужбина могат да получат пшеница от други страни. В тази връзка, светът е взаимосвързан и взаимнозависим. Следователно, това е проблем, който може само да бъде решен в световен мащаб, така че обещанията, дадени в Рим, трябва да бъдат изпълнени и приключени навреме.

Всъщност, защо правителствата винаги спасяват само акулите на финансовия пазар? Без съмнение, да се запазят над водата финансовите структури е от жизненоважно значение за оцеляването на икономиката, но всеки път забравят за спасението на земеделския производител.

Рухването на селското стопанство е много по-страшно от разорението на банките. В първия случай на страната остава без храна, а във вторият - без пари. Хранителната криза е последствие от пренебрегването на проблемите на селското стопанство, а финансова криза от грешки на мениджърите на големите банки.

Трябва ли да се обединят усилията за осигуряване на хранителната безопасност на храните в целия свят?

Никоя страна не може да даде гаранции за самостоятелност за продоволствената си безопасност. Това изисква партньорство, така че дарителите не трябва да закъсняват с помощта и не трябва да променят обещанието си за подкрепа и другите политически ангажименти, поети в Рим. Като резултат от обединението на финансова, хранителна и енергийна кризи, световната трагедия бързо се развива.

Колкото и скъпи и болезнени са били и ще бъдат грешките на финансистите, трябва да се подкрепят тези, които са ангажирани в селското стопанство. Трябва да им се осигурят инструменти и семена за постигане на успех. Техният успех носи храна на нашата трапеза. И плодовете на техния труд са основата на нашия живот.

Трудно е да си представим, че могат да се намерят хора, които се съмняват в значението на незабавните мерки за гарантиране продоволствената безопасност. Да се надяваме, че и политиката на правителствата от целия свят, ще бъде насочена в тази посока.