Изменението на климата принуждава човечеството да търси нови начини за борба с този феномен, който засяга най-вече селското стопанство. С това може да се обясни появата на новата наука - геоинженерство. Група учени от Университета на Източна Англия (Великобритания) смята, че в комбинация с други подходи именно гео-инженерството може да донесе спасение от проблемите, които съпътстват промените в климата.

Каква наука e геоинженерството?

Геоинженерството, това е използването на огромни космически огледала за отразяване на слънчевата светлина, насищането на въздуха с аерозоли, изхвърлянето в океаните на специални хранителни вещества и т.н. Учените сериозно мислят, че ако това се прави, успоредно с намаляване на емисиите на CO2, ефектът може да бъде реален.

Според авторът на научния екип професор Тим Лентън, гео-инженеринга включва мащабна манипулация на околната среда. Това означава преди всичко да се намалят емисиите на въглероден двуокис, да се създават нови гори за възприемането на СО2.

Професорът е убеден, че това ще помогне на изпълнението на препоръките на ООН, според които е целесъобразно да се намалят емисиите на CO2 с 80% до 2050 година. Така нивата на СО2 ще бъдат приведени под 450 частици на милион и ще се забавят темповете на глобалното затопляне с два часа градуса по Целзий.

Според него голям потенциал в геоинженерството има впръскването в атмосферата на различни типове сулфатни аерозоли и други частици. По този начин може да се осигури намаляване на температурите, защото аерозолите блокират слънчевите лъчи. Въпреки това, съществува опасност, понеже ако това се прекрати, ръстът на температурата ще се повиши.

Използването на гигантските космически огледала, въртящи се около земята, също крият потенциален риск.

Докладът се говори и за използването на отпадъците биомаса. Това ще спомогне за подобряване на почвата, както и ще абсорбира въглеродния двуокис. Технологията на използване на селскостопанските отпадъци и други биомаси напомня на получаването на дървесни въглища.

Още по-съблазнително звучи предложението за „торене" на океаните, като същевременно се признава, че това е много рискован метод за борба със затоплянето. В някои части на световния океан може да се добавят към водата хранителни вещества. Това ще стимулира растежа на водорасли, а те ще трябва да поглъщат въглеродния двуокис от атмосферата.

Въпреки това, авторите предполагат, че за „торенето" на океаните е нужен много дълъг период от време, от мащабите на хилядолетия (millennial timescale). Нещо повече, оказва се, че е по-добре да се добавя фосфор, отколкото азотни или железни елементи.

Накратко, науката не стои на едно място. Затоплянето на климата ни задължава сериозно да се замисляме за бъдещата съдбата на нашата планета, да стимулираме смелите и революционни подходи, като геоинженерството за решаване на неотложните проблеми.