В днешния свят са в ход процеси, които са почти невидими и не привличат вниманието, но скоро те могат да окажат пряко влияние върху живота на милиони хора. Това, преди всичко, са борбата за ресурси, но не за петрол и газ, а за земя за селскостопански цели. Проблемите с намаляването на ресурсите, в по-голямата си част са свързани главно със запасите от нефт. Междувременно, на изчерпване са и ресурсите от обработваеми земи.

Изземването на земята е в ход в продължение на няколко века. Откриването на Америка от Колумб, експулсирането на местното население на Африка в необитавани територии и в други части на света, по време на колониалната епоха - всички илюстрации потвърждават това твърдение.

И в днешно време подобни примери могат да се намерят много. На много места пo света, частни инвеститори купуват големи участъци земя за създаване на природни паркове и резервати. Днес представители на индустрията за производство на био-гориво, са готови да изхвърлят много хора от земите им.

Сега, обаче, се случват необикновени неща: две световни кризи - хранителна и финансова се развиват успоредно и в крайна сметка водят до закупуването на земя за производство на храна извън собствената територия. Два паралелни процеса, два вида окупация на земята, но макар те да имат различна мотивация, то в края на краищата, всичко това води до едно и също.

Гарантиране на продоволствената безопасност

Редица страни, разполагащи с финансови средства, но внасящи храни, се опасяват от промяна на ситуацията на пазарите и се опитват да намерят източник на храна, печелейки контрол върху селскостопанските предприятия зад граница. Това се разглежда от тях като иновативна дългосрочна стратегия за обезпечаване на собственото население с храна на добра цена, по-надеждно от всякога. В тази категория са Саудитска Арабия, Япония, Китай, Индия, Южна Корея, Либия и Египет. От март 2008 г., висши представители на тези страни, пътуват по целия свят в търсене на плодородни земи в държави от типа на Уганда, Бразилия, Камбоджа, Судан и Пакистан. В провинция Дарфур в Судан, гладуват повече от 5 милиона бежанци, но чуждестранни правителства, за които може да се каже, че са луди, купуват земи в Судан да произвеждат храна предимно за износ, за своите граждани. Нещо подобно се става в Камбоджа, където гладуват 500 хил. души. Ввсичко това се случва днес. Някои страни просто са убедени в ненадеждността на пазарите и придобиват земя в чужбина за производство на храна. Страните, които продават приветстват това използване на собствената им земя заради получаването на нови чуждестранни инвестиции.

Осигуряване възвръщаемост на финансовите инвестиции

В условията на криза, всички участници на финансовите и продоволствените пазари - инвестиционни компании, хедж фондове, пенсионни фондове, частни фондации, изхвърлени от пазара поради колапса на системата - всички се обръщат към земята. Това ще им осигури храна и гориво, като нов източник на печалба. В момента ситуацията е проста - храна е скъпа, а земята е много евтина. Затова, най-често решение на проблема с храната е да придобиват земя, и то желателно - най-плодородната, в близост до водоизточниците и така нататък.

Всички случаи печеливш ще остане частния бизнес. В кампанията за обезпечаването на продоволствената безопасност, правителствата играят водеща роля. И ако говорим за възвръщаемост на средствата, както винаги, на първо място ще бъде бизнес-общността. Когато се сключват договори за покупка на земя в името на „продоволствената безопасност", частния сектор се надява да използва това в свой интерес. Оказва се, че чуждите компании получават нова форма на контрол върху земята за производство на храни, които не са предназначени за местното население. Кой ще каже след това, че колониализмът е нещо от миналото?

Който иска да гарантира продоволствената безопасност (обезпечаването на населението с храна), купува земи в чужбина.

За придобиване на земята, в името на „продоволствената безопасност на населението", често се съобщава в пресата. Например, че Саудитска Арабия и Китай изкупуват земя по всички краища на света - от Сомалия до Казахстан. Но този списък на страните, не е пълен. И това е впечатляващо. Земи купуват Китай, Индия, Малайзия, Южна Корея, Египет, Либия, Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства.

Във всяка от тези страни, ситуацията е различна. Някъде дори тя е много добра. Китай, например, самостоятелно се обезпечава с храна. Все пак, не забравяйте огромното население, загубата на обработваема земя поради градското и промишленото строителство, напрегнатата ситуация с недостига на вода. 40% от земеделските производители в света, живеят в Китай, но на тях се падат едва 9% от всички обработваеми земи. Ясно е, че правителството е принудено да се замисли за продоволствената безопасност. Добавяме тук и резервите в чуждестранна валута от около 1,8 трилиона долара. Ясно е, че Китай разполага със средства за закупуване на земя. В страните от Югоизточна Азия, активистите на земеделските организации, са наясно, че Пекин е започнал да произвежда в чужбина на храна им, дълго преди появата на хранителната криза. Правителството е приело политика на активно насърчаване на производството в чужбина. През последните години, са подписани над 30 споразумения в областта на селското стопанство с приятелски страни. Китай получава достъп до обработваема земя, в замяна на своите технологии, програми за обучение на персонала и развитие на инфраструктурата. Това се случва не само в Азия, но и в Африка.

От Казахстан до Австралия, от Мозамбик до Филипините тече постоянен процес на придобиване или получаване под аренда на земеделски земи от китайски компании. Китайците създават земеделски стопанства, изпращат там фермери, учени и работници. Всички тези хора започват да произвеждат реколта. Китайците предпочитат да отглеждат в чужбина, ориз, соя, царевица, захарна тръстика и др.

Оризът, отглеждан в чужбина, задължително е хибрид, получен от семена, внесени от Китай. Фермерите, отглеждащи културите често не знаят дали този ориз ще бъде за тях, или ще се изнася в Китай. Това създава възмущение сред местното население, особено в Африка.

Арабите имат други изходни позиции - пясъкът, ограничава развитието на аграрния сектор, но затова пък имат много петрол, финанси и възможности, по-специално в страните от Персийския залив. Правителствата там активно подкрепят стратегията за придобиване на земя зад граница. По това арабите си приличат с китайците. Това е естествено: двата най-големи до този момент купувачи на земеделска земя в света имат една и съща цел. Въпреки това, съществуват и редица различия.

Проблемът, както можем да видим, е много сериозен и темата за преразпределението на земеделска земя в световен мащаб ще се разглежда все по-подробно.