В най-опростена форма целият процес на производство на земеделски култури изглежда като цикъл: подготовка на почвата, засяване и прибиране на реколтата.

За да наберете нещо, първо трябва да засеете.

За да посееш, трябва да създадеш благоприятни условия за сеитба. В традиционната система на земеделие, това се постига чрез механично обработване на почвата. С помощта на различни средства, се извършват няколко операции върху почвата, за да се създаде подходяща среда за засяването им с традиционните сеялки. Най-трудната от тези операции е оранта, с помощта на която се почистват остатъците от предишните културите и земята се изчиства от плевели.

Освен значителното количество време, ресурси и енергия, механичната обработка води до ерозия и деградация на почвата.

Напоследък става все по-популярна една от алтернативите на традиционната система на земеделие, а именно технологията „No–till” (нулева обработка на почвата).

Терминът „No-till”, в превод от английски означава – „без оран”. Технологията „No-till” изключва не само оранта, но също така и други видове механична обработка на почвата. Засяването се прави върху останалите на повърхността остатъци от предходната култура в необработената почвата.

Това е много важна особеност на тази технология – не се нарушава структурата на почвата преди засаждане.

Растителните остатъци върху почвената повърхност - са и една от най-важните отличителни черти на технологията „No-till”. И колкото по-дълго - толкова по-добре. В крайна сметка, именно те позволяват да се запази влагата в почвата и я защитават от ерозия.

Засяването се извършва със специални сеялки, които могат да засяват семената в почвата през слоя остатъци от предходната култура.

По време на сеитба се нанасят минимални щети на повърхността на почвата. Степента на щетите зависи от конструктивните особености на сеялките.

Въз основа на гореизложеното, е възможно да се даде определение на тази технологията на селското стопанство:

No-till - технология, при която семената се засяват в почва, която не се подлага на обработка, а растителните остатъци от предишната реколта остават на повърхността на почвата.