Световният пазар на агро-промишлени суровини е нестабилен. Основната причина са рисковите сделки със суровини на фона на финансовата криза. Как да действат в тази ситуация предприемачите в селскостопанския бизнес?
До преди няколко години, малко инвеститори влагаха средства в селското стопанство. След това ситуацията се промени. Частните инвеститори се активизираха. Това бе свързано с растежа на курсовете на ценните книжа. Банките създадоха финансови инструменти, с помощта на които инвеститорите участваха в ценообразуването. Новите правила имаха огромно влияние върху управлението на големите агрофирми, тъй като системата на ценообразуване за агро-промишлените суровини претърпя фундаментални промени. Съществуват четири основни механизма на въздействие.
Механизъм 1: Прибързаните действия на участниците раздвижват цените и усилват несигурността.
През 2007, повишаването на спотовите цени (следствие на бързи спекулативни продажби), на включените в индекса „S&P GSCI Agriculture Total Return" аграрно-промишлени суровини, достигна 81%, като доминира пшеницата с повишаване на цената до 157%. От началото на 2008 г. увеличението на цените е средно с 30%. Борсовия оборот, базиран на аграрно-промишлени суровини, за февруари 2008 г. в Европа се е увеличил с повече от 40%.
Без значение колко е полезно повишаването на цените за селскостопанските производители, за мениджърите на големите агрофирми такъв обрат на събитията трябва да бъде причина за безпокойство. Той се явява показател за това, че цените на селскостопанските продукти се определят от любители, не винаги имащи представа за картината на пазара на агро-промишлени суровини. Съвременните инструменти на капиталовия пазар, например сертификати, търгуемите индексни фондове (Exchange Traded Fonds) или търгуеми индексни продукти (Exchange Traded Commodities), днес дават възможност на почти всеки инвеститор да влага капитал в аграрно-промишлени суровини. Съобщенията в медиите бяха много оптимистични, което също допринесе за рязкото покачване на цените на агро-промишлени суровини. Всеки инвеститор има възможност да получава ежедневна информация за състоянието на капитала, и разбира се, има риск инвеститорите неправилно да интерпретират тенденциите на пазара и следователно да реагират прибързано. Както показва практиката, това може да доведе до значителни ценови колебания в пазара на аграрно-промишлени суровини.
Механизъм 2: Колебанията в обменните курсове влияят върху цените на агро-промишлените суровини.
Колебанията в обменните курсове все повече оказват влияние на цените на агро-промишлените суровини. Ето защо, за мениджърите на агрофирми задълбоченият анализ на тенденциите в обменните курсове, е почти толкова важен, колкото и познаването на сегашното състояние на селското стопанство. Цените на основните стоки се определят в щатски долари и следователно промените в обменния курс евро/долар съществено влияят върху продажбата на селскостопански суровини.
Механизъм 3: Нарастващото значение на застраховката срещу рискове чрез производни инструменти на капиталовия пазар.
С помощта на сертификати за агро-промишлени суровини може не само да се участва в спекулации, но и да се застраховат цените на собствените запаси от суровини или бъдещата реколта.
Механизъм 4: Рискът от неплатежоспособност има голямо значение за селскостопанските пазари.
Тъй като сертификатът представлява дългово задължение, то съществува и потенциален риск от пълна загуба на инвестирани капитали поради неплатежоспособност на емитента. Въпреки, че този случай е малко вероятен (като се има предвид факта, че по-голямата част от издадените сертификатите се издават от солидни от финансова гледна точка банки), все пак един потенциален инвеститор трябва да знае за съществуването на този риск. В случай на всеобхватна глобална криза това, което е от значение в светлината на неотдавнашната банковата криза - сертификатите като инструмент на капиталовия пазар може изведнъж да загубят своята стойност. В тази връзка, следва да се контролира платежоспособността на емитентите. Търговският мениджър на агрофирмата също става все повече и финансов мениджър.
Изводи и перспективи
На частните инвеститори по-рано им беше почти невъзможно да вземат участие в фючърсни сделки да получават печалба от развитието на пазара. Такава възможност е създадена благодарение на модерните инструменти на капиталовия пазар. Въпреки, че фондовете също инвестират в суровини, в повече от случаите се налага да се разчита на смесени фондове, при които е невъзможно да се избере вида на закупените суровини. Същото нещо се случва при покупка на акции на суровинни компании, тук също така е възможно само непряко влияние.
За мениджърите на агрофирмите в този момент, разбира се, благоприятният ръст на цените на селскостопанските стоки има и обратна страна. Пазарът става все по-малко прозрачен, а зависимостта на цената от действията на непрофесионалисти продължава да расте. По този начин, е много вероятно скоро и на пазара на агро-промишлени суровини да настъпи катастрофа. Дилетантите „с развети знамена" напускат пазара, което не би довело за тях други опасни последици, освен загуба на пари. За мениджърите на агрофирмите в този случай, положението изглежда съвсем различно. Значителните колебания на цените могат пряко да застрашат оцеляването на агрофирмите. Следователно, мениджърите на агрофирмите неминуемо ще трябва да се справят със съвременните тенденции на развитие на капиталовия пазар.




