Световната финансова криза се оказа във фокуса на международната общност напълно основателно, но не трябва да забравя, че не по-малко опасна е продоволствената криза.

Цените на храните са нараснали съществено. От 2007 г. до 2008 г. те са се увеличили с 30-150%. Това може да осуети плановете за ликвидиране на глада. Положението с продоволствието се е влошило драстично в много развиващи се страни. Въпреки това, приходите на големите фирми за продажба на храна, се покачват. Основният доставчик на храна в Азия - Charoen Pokphand Foods PCL (Тайланд) ще увеличи оборота си през тази година с 237%. През първата половина на 2008 г. обемът на продажбите в световен мащаб на Nestle е нараснал с 8,9%. От март до май 2008 г. големият производител на селскостопанска химия и семена – американския Monsanto е повишил оборота си с 26%, английската веригата супермаркети Teskо също съобщава за увеличение на печалбата за годината с 10%.

Сегашната продоволствена криза можеше да бъде предотвратена. Това е видно от опита на няколко развиващи се страни, които са развили дребно селскостопанско производство и система за социална защита на населението, за разлика от повечето други страни от „третия свят”, които са изключително зависими от вноса на храна.

Реакцията при финансовата криза съществено се различава от реакцията при продоволствената криза. В рамките на няколко дни, бяха мобилизирани огромни финансови резерви. А за борбата с глада на срещата през юни в Рим, беше решено да се отдели много по-малка сума за справяне с продоволствената криза. Например, според прогнозите на ООН, за борбата с недостига на храна са необходими около 25-40 милиарда долара. На срещата в Рим, обаче, бедните страни получиха обещания за помощи, възлизащи на 12,3 милиарда щатски долара (след 5 месеца в действителност, бяха разпределени само 1 милиард щатски долара). Така че, международната общност не успя да реагира адекватно на заплахата на продоволствената криза.

От продоволствената криза страдат предимно страни, които нямат стратегически резерви и не разполагат с надеждна система за социална защита. Това до голяма степен е резултат на провежданата политика. От друга страна, тази политика е до голяма степен е изработена под влияние на международните организации и богати страни-донори. Освен това, в продължение на десетилетия, западните страни имат своя собствена протекционистка политика и пречат на нормалната търговия със селскостопански продукти.

Има опасност от сегашната финансова криза да не могат да се извлекат изводи от всичко, което е предхождало развитието на продоволствената криза. Адекватния отговор може да се замени с поредица от краткосрочни решения. Нужен е нов изчерпателен отговор на предизвикателствата на нашето време.

Преди началото на продоволствената криза, в света са гладували 850 милиона души. За да не нараства техният брой, е необходима реформа на международните институции и на цялата им дейност. Необходимо е да се разбере ролята на малките ферми в световното селско стопанство, както и ролята на жените в селскостопанския сектор на развиващите се страни.

Дори и цените на хранителните продукти да намалеят леко, те като цяло ще бъдат по-високи, отколкото през изминалото десетилетие. Затова е необходимо да се увеличи производството на селскостопански продукти. В развиващите се страни, доминира дребното производство, затова трябва да се помага главно на малките производители, които нямат нито оборудване, нито финансови или други ресурси.

В някои страни съществуват програми за подпомагане на дребните селскостопански производители. Като цяло, обаче, в развиващите се страни цялостен механизъм за борба с глада не е създаден. Бедността ще нараства, ако не се промени политиката в селското стопанство, търговията и социалната защита.

Единно решение за всички не съществува, но в решаването на проблема се изискват следните действия:

• Необходимо е спешно да се увеличат разходите за селскостопанския сектор, но в дългосрочен план, за да се подкрепят дребните производители;
• Разходите за аграрния сектор следва да бъдат адресирани, за да достигнат средствата до малките ферми;
• Трябва да се разработи система за социално осигуряване;
• От значение е създаването на стратегически хранителни резерви. Това трябва да са местни резерви, регионални резерви и така нататък;
• Търговския режим би трябвало да помага на дребните производители, да съдейства за функционирането на стратегическите сектори на селското стопанство;
• Трябва да разреши достъпа на жените до финансови и други ресурси в селскостопанския сектор. Проблема тук е, че при условия на война, конфликт и унищожение в развиващите се страни, ролята на жените в селските райони е голяма, тъй като те самостоятелно се грижат за домакинството. А правата на жените са по-малко от мъжете. Жените трябва да могат да използват земя, водни ресурси, да имат възможност да получават семена, тор, машини и право да получават кредити. В момента всичко това е почти недостъпно или твърде скъпо;
• Богатите страни и организации от типа на „Световната банка” трябва да координират своите усилия в насърчаване на инвестициите в селскостопанския сектор в развиващите се страни.

Това са само първите стъпки и те трябва да бъдат взети. Забравянето на проблема с продоволствието е недопустимо.