Германските изследователи откриха, че пчелите могат да се ползват като средство за растителна защита.

Пчелите ни дават не само ценните мед и прополис, те могат да ни помогнат да ограничим числото на вредителите. Листните гъсениците са така устроени, че регистрират най-фините вибрации във въздуха, например при движението на крилцата на насекоми като пчели и оси. Телцето на гъсеницата е обвито с косъмовидни сензори. Най малките вибрации във въздуха са като предупреждение за нея, гъсеницата се плаши, свива се и престава да гризе от зелената маса.

Този феномен може да бъде приложен в борбата срещу вредителите.
Такова преживяване сме имали всички- когато чуем жуженето на едно насекомо около нас да лети във въздуха - първо се уплашваме и после се оглеждаме за да се убедим, дали е оса или пчела. Някои хора не могат да различават пчела от оса и в двата случая се чустват еднакво в опасност.

Може би е смешна аналогията, но гъсениците също не могат да различават пчела от оса. Както установиха германски изследователи на пчели, медоносните пчели оказват същата стресова реакция върху гъсениците както и осите, тъй като крилцата им създават едни и същи въздушни вибрации. Както е известно, пчелите не са опасни за гъсениците, но природата така ги е устроила, че по всякакъв начин да се предпазват, с риск от объркване на пчела с оса . По добре да реагира 10 пъти на фалшива тревога, отколкото се изложи един път на опасност. Осата не може да открие плячката си и отлита без нея.

Този експеримент използват и германските учени Юрген Тауц и Михаел Ростас.

Учени посадили 2 оранжерии с чушки и соеви разстения и разпостранили по листата гъсеници на пеперуди. В едната оранжерия внесли допълнително пчели. За да събират нектар, пчелите трябвало да летят през местата, където били разпространени гъсениците. При този стрес гъсениците се свивали постоянно. Тормозът който трябвало да понасят гъсениците бил толкова голям, че те не успели да се хранят, развиват и размножат. Щетите от унищожената от гъсениците зелена маса в оранжерията с пчели били с 60% по малко от тези в оранжерията без пчели.

Както германските учени потвърждават, медоносните пчели имат няколко полезни функции в селското стопанство, а с това и неоценима роля. За опрашването на културните разстения сама по себе си ролята на пчелите е неоценима. Освен това пчелите произвеждат мед, прополис и др. продукти, с висока лечебна и хранителна стойност. А и като плашило за гасениците пчелите могат да поддържат екологичното равновесие. Всяка година гъсениците причиняват големи щети на чушките, соята, картофите, зелето и като цяло в зеленчуковата градина и се налага да се пръскат огромни количества отрови. Проблема може да се реши екологично, като на всеки 12-15 метра се засеят цветя и храсти, поизвеждащи нектар. Ако в градината поставите кошери, ще имате и мед, ще защитавате видовете и ще ограничите разпостраненито на гъсеници. Това са новите гъвкави агрономични стратегии.

От половин век насам кошери не се виждат вече по лозята. Не само защото нито едно пчелно семейство не можа да преживее пръскането с препаратите за растителна защита, а и защото производителите на вино се страхуват, че през есента пчелите ще нарушат целостта на кожичката на гроздето, ще изпият захарта и с това виното ще придобие кисел вкус.

Както показват опитите на германските изследователи, пчелите могат да се окажат необходим партньор на лозето. Ако засеем цветя и храсти, произвеждащи нектар от май до ноември, пчелите губят интерес към гроздето.

Чрез отказ от пръскането с препарати или сяра, лозето може отново да се превърне в място за живот за пчелното семейство.

Поддържането на здрава почва, естественото подсилване на лозите, както и избягването методите за добиване на прекомерни количества реколта от лозите са определящи за здравето плода. Гроздовите зърна придобиват здрава и еластична покривчица и пчелите не могат да я надраскат.

Пчелите в лозето са индикатор за здравето на цялата система. Лозе, в което могат да живеят пчели, доказва правилно проведена растителна защита и сочи за многообразието на растителните видове и насекоми. Здравословното състояние на пчелите е и индикатор за здравословното състояние на жизнената им среда. Това улеснява контрола на екологичността на лозето. В меда и се откриват почти всички пестициди, с които сме пръскали. За съжаление този метод на проверка не се прилага на практика.

Болестите и размножаването на вредителите е доказателство, че системата е излязла от своето равновесие. Лекуването на болестите и унищожаването на вредителите е само изместване на проблема, защото това не възстановява нейното равновесие.

Германските учени повеждат следния експеримент. Те ограждат лози в 6 палатки с размери 3/15 м и разпространяват ларви на Lepidoptera Tortricidae по листата. В 3 палатки поставили кошери, а в останалите 3 палатки оставили Lepidoptera Tortricidae да се развиват без да бъдат притеснявани от пчели. След 3 месеца ще бъдат описани големината на популациите, листата и влиянието на пчелите. Учените провеждат паралелно още един експеримент. В него се разглежда факта, че кошерите привличат и огромен брой други насекоми, като диви пчели, оси и търтеи, които държат под контрол размножаването на вредителите.