Продължаващата в световен мащаб хранителна криза ни принуждава да погледнем по нов начин на всичко, което е свързано с развитието на селското стопанство в близкото минало. Изненадващо се установи, че през последните години рязко са намалели разходите за изследователска и развойна дейност, свързани с повишаване добивите на земеделските култури. Сега човечеството ще си плати за това.

Това е лайт мотива на голяма статия по тази тема, публикувана в "The New York Times".

Основното заключение е, че намалените разходите се оказват основна грешка. Вече плащаме за недалновидните решения от последните десетилетия. Като цяло в областта на селското стопанство е невъзможно да се направи всичко. Постоянно възникват проблеми за преодоляване – появяват се вредители, нови болести, нараства търсенето на храна.

През 60-те години на миналия век прираста на населението и заплахата от глад в много страни, са определяли обема на производството на храни. Тогава богатите страни обединяват усилията си и заедно с бедните народи се опитват да увеличат добивите от земеделски култури. В Индия и Пакистан, например, са започнали да внедряват нови земеделски култури, изградени са напоителни системи, изпълнява се програма за използването на торове. Този процес е станал известен с името "зелена революция". Добивите са се увеличили и през 80-те години в много страни е преодоляна заплахата от глад.

В Европа и САЩ на фермерите се отпускат огромни субсидии. Световното производство на зърно се увеличава, а цените спадат.

Много от бедните страни, отбелязва вестника, вместо развитие на собственото си земеделие са започнали да купуват евтина пшеница и ориз от световните пазари. През 1986 г., тогавашния министър на земеделието Джон Блок дори нарича идеята развиващите се страни да имат възможността сами да осигурят нуждите си от храни "анахронизъм на отиващата си епоха". Вместо сами да се справят, той им предлага да купуват американската селскостопанска продукция.

Има и допълнителни фактори, които накараха богатите страни да спрат да подпомагат развитието на селското стопанство. Различни обществени групи започват да критикуват някои от екологичните аспекти на развитието на интензивно земеделие. Вниманието света се приковава към нови проблеми, такива като СПИН-а в Африка.

Поддръжниците на развитието на селското стопанство губят борбата за запазване на бюджетните субсидиите, както и подкрепата на Световната банка - институция, която предоставя ниски лихвени заеми на развиващите се страни.

Световната банка намалява отпуснатите заеми за развитие на селското стопанство от 7,7 милиарда долара през 1980 г. и на 2 милиарда долара през 2004 година, не трябва да се забравя и инфлацията през този период.

"Зелената революция" е причината да бъдат създадени в много части на света изследователски институти за разработване на нови сортове ценни хранителни култури. На територията на Африка, Азия и Латинска Америка са създадени 14 института, включително Международния институт за изследване на ориза. Изследователски център е създаден и във Вашингтон. Всички те заедно са по-известни като Консултативната група по международни изследвания в земеделието. Те са решавали основните въпроси, свързани с повишаване на добивите на селскостопанските култури.

С намаляването на интереса към подобряване на продуктивността на земеделските култури, бюджетите на някои институции са съкратени. Тук там се увеличават разходите за научни изследвания, но парите са предназначени за важни, но вторични цели. Така например, за изследвания свързани с екологията. За решаването на проблемите свързани с увеличаване на производителността в селското стопанство, отпуснатите средства са по-малко.

Пример за това е съдбата на Международния институт за изследване на ориза. Директорът на Института Роберт Зиглер казва, че се е загубило чувство за опасност, хранителните кризи в света вече са преодолени и трябва да бъдат извадени от дневния ред. Важни научни програми се спират. Например, борбата с неприятеля по ориза известен с латинското си име Nilaparvata lugens.

Тези насекоми се хранят от младите оризови растения. Вредителите смучат сок и заразяват растенията с вирус. Това е истински бич за производителите на ориз в Азия. В института по това време са разработени 14 генетичните линии, които биха могли да се справят с този вредител по ориза. Въпреки това, не се отпускат средства да внедряването на новите сортове от така ценната за милиони хора селскостопанска култура - ориза. Той е основен хранителен продукт на половината от човечеството.

Институтът сега е в окаяно състояние – боята по стените на оранжериите е олющена, има пукнатини по прозорците и по стените, повечето офис помещения са празни. През 80-те години в Института са работили 5 ентомолога с 200 човека персонал за поддръжка. Сега има един ентомолог с 8 човека персонал.

Не са добре нещата и в Международния институт за подобряване на царевицата и пшеницата в Мексико. В него са създадени сортове царевица, които издържат на сушата, но няма средства да се дадат на бедните фермери в Африка.

Разходите за научни изследвания са съкратени навсякъде. Дори в Съединените щати - страна, смятана за лидерът в аграрните науки, част от средствата не са били насочени към решаване на проблема с повишаване на добивите, а за решаване на проблемите на безопасността на храните.

Друг пример, със 75% или с 59 милиона щатски долара годишно, САЩ намалява разходите за оказване помощ на международните усилия за създаването на земеделски култури предназначени за развиващите се страни, включително и за ориз.

Тогава вече започва да се говори и за намаляване на ниско лихвените заеми по линия на Световната банка. Някои развити страни също намаляват обема на помощите за развитието на селското стопанство в развиващите се страни. Като се има предвид инфлацията и валутните курсове финансовите помощите от развитите страни са намалели почти на половина - от 6 милиарда щатски долара през 1980 г. до 2,8 милиарда през 2006 година.

През този период, САЩ са съкратили подкрепа си на селското стопанство за бедните страни, от 2,3 милиарда щатски долара до 624 милиона долара.

Всичко това създава условия, които спомагат за възникването на кризисната ситуация в областта на земеделието и продоволствието, заявява "The New York Times".

Върхът на "зелената революция" е през 70-90-те години. Увеличеният обем на производството на храни, води до бърз прираст на населението. След 90-те години стана обратното. През 2004 година световният икономически растеж достигна 5%. Хората вече разполагат с повече пари, и съответно се хранят по-добре. Потреблението на зърно надвишава произведените количества, световните запаси започват да намаляват, а цените да се покачват. В началото на тази година запасите достигат до опасни нива, а цените на световния пазар са нараснали с 2-3 пъти. Под заплахата от глад се оказват допълнително още 100 милиона човека.

Сега Международната банка бие тревога. Новият президент на банката Роберт Зоелик е решил да удвои помощта за Африка. Но селското стопанство не прощава грешките. Това се потвърждава и от Института по ориза. Заради лошо съхранение на генофонда, през последните години, няколко десетки сортове ориз са загубени. Не е добро и положението с борбата с вредителят по ориза Nilaparvata lugens. През 80-те години в Института по ориза е създадено средство за борба с вредителите. Продуктът е въведен в практиката, но изследванията са спрени заради намалено финансиране. Вредителите вече са се адаптирали към инсектицида и момента дозата трябва да е 100 пъти по-голяма, за да се постигне същия резултат.

Възможно е до 20% от оризовата реколта да бъде загубена от този вредител. През май, Китай съобщи, че се опитва да ограничи разпространението на вредителя и загубите да бъдат само в рамките на 5%.

Според Робърт Зиглер, директор на Института по ориза, намаляването на разходите за изследвания в областта на селското стопанство днес представлява голяма глупост.