На всеки две години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР, публикува доклад с обзор за състоянието на селското стопанство на своите членове. ОИСР обединява най-вече развитите страни в света. Тези доклади се отличават със задълбочени статистически анализи за състоянието на селското стопанство в развити западните страни. Не е изключение и последният доклад, който бе публикуван наскоро.

Отбелязвайки трудният ход на преговорите в рамките на т.нар. преговори от Доха, за търговията с храни и субсидии за селското стопанство, авторите на доклада отбелязват, че въпросът за субсидиите може да бъде решен, защото на този етап увеличаването на цените на храните позволява на селскостопанските производители да имат добри доходи  с намаление на субсидиите. Това, разбира се само е пожелание, но в действителност, размера на субсидиите остава все така значителен.

И така, колко Западът харчи за селскостопански субсидии? Отговор: През 2007 г. за тази цел са изразходвани 258 милиарда долара или 187 милиарда евро. В сравнение с предходни периоди, това означава, че има слабо намаление, когато субсидиите в развитите страни като цяло са били около 1 милиард долара на ден. Сега те са по-малки, но все още впечатляващи - както вече е споменато - 258 милиарда долара. Това е 23% от всички парични доходи, получени от селскостопанските производители за съответната година. Оказва се, че близо една четвърт от средния доход на един земеделски производител са държавните субсидии и това се отнася за развитите страни повечето, от които се намират в добри климатични зони.

Все пак, съвкупната мярка за подкрепа (СМП - всички преки и непреки плащания за производителите на селскостопански продукти) преди е била по-висока. През 2006 г., 26% от всички доходи на фермерите са дошли от държавните помощи, а през 2005 г. - 28%.

Въпреки това, докладът отбелязва един важен факт - намаляването на субсидиите, стана възможно заради растежа на цените на хранителните продукти. В действителност общият доход на селскостопанските производители се запазва и не намалява. Заради високите цени вече не е необходимо да субсидират селскостопанските производители в предишния обем.

В дългосрочна перспектива, размера на субсидиите в доходите на селскостопанските производители от развитите западни страни намалява. Този процес е започнал в средата на 80-те години. През 1986-1988 субсидиите и другите плащания са формирали 37% от доходите на селскостопанските производители, а през 2005 г. - 2007 г. - само 26% (средно).

В доклада ОИСР отбелязва, че през 2007 г., цените не просто нарастват, а има рязък скок и в някои случаи достигат до исторически максимуми.

ОИСР посочва също и защо се е получил скокът в цените. Той е в резултат от съвпадението на няколко фактора, ръст на потреблението и търсенето на храна от развиващите се страни, покачващите се цени на енергията и временното напрежение на пазара от сушата в някои части на света. Също така, трябва да се имат предвид и спекулативните игри на пазара за селскостопански стоки и политиките за стимулиране на т.нар биоенергия, където част от хранителни култури се използват за производство на етанол и биодизел.

Тази ситуация от миналата година продължава и през 2008.

На размера на субсидиите ще окажат влияние решенията на САЩ и държавите-членки на ЕС за посоката на развитие на своята селскостопанска политика. След дълги дебати в САЩ през 2008 г., най-накрая е приет поредния закон за селското стопанство.

В ЕС продължава дебата за реформата на Общата селскостопанска политика.

Япония е въвела нова система на директни плащания за селскостопанските производители. Тя следва примера на Южна Корея, която се опитва да намали размерът на плащанията за земеделските производители в зависимост от обема произведена селскостопанска продукция.

Съдейки от опита в миналото, както става ясно от доклада, субсидии за селските стопани в развитите страни съществуват и никой няма намерение да ги премахне. В крайна сметка наличието на системата за субсидиите за селскостопанските производителите до голяма степен обяснява успехите на селското стопанство в развитите страни.