Арабите действат сериозно. В рамките на 6 месеца през 2008 г., те самостоятелно или под формата на консорциуми са наели милиони хектари земя. През 2009 г., вече се очаква да получат реколта. Изглежда, че няма нищо нередно, но ръководителят на ФАО Жак Диуф, вече е изпратил няколко свои служители в страните от Персийския залив, за да се избегнат „ненужни скандали" в тази област, доколкото всичко, което е свързано със земята е политически опасно, макар че срещу арабските инвестиции никой не възразява. Очевидно, не всичко е така еднозначно.

За стратегията на арабските държави да придобиват земя в чужбина, се отбелязват следните характеристики.

Инициативата предприемат правителствата. Те изработват споразумения, с които търсят възможности за износ на получената реколта, в някои случаи даже откриват посолства в страните, представляващи интерес за тях. След това правят всичко необходимо, така че тези начинания да продължат в дългосрочен план за частните компании.

Арабите се стараят всеки път да се съобразят с ислямските традиции, да помогнат на бедните и да им дадат част от своите доходи. Това може да стане под формата на ангажименти, като например оставяне на част от получената реколта в страната, която е дала за ползване своята земя на арабските държави. Създаване на центрове за трансфер на технологии, местни финансови фондове, подготовка на специалисти, предоставяне на работни места на местните хора. Особено значение придобива създаването на банки, на принципите на шериата.

В мюсюлманските страни, банките не могат да работят с лихва. Това не съответства на основните религиозни принципи. Следователно, банката не може да дава заеми, а след определен период от време да претендира за възстановяването им. Това не е по мюсюлмански.

Освен това, всички банкови операции трябва да бъдат одобрени от имамите. Трябва да кажем, че най-мощните ислямските традиции са в Персийския залив. Поради това, в някои страни подготвят духовенство „с знания по икономика". (Вторият такъв мюсюлмански център е в Малайзия). В Западна Европа се смеят на това, но не бива. За кредити пари не могат да бъдат дадени, но за правото банката да участва активно в различни начинания - това е възможно. В някои случаи в специфичните условия на мюсюлманския свят, това дори е по-добре, отколкото просто кредит. Банката става съосновател на начинанието, съавтор на проекта. За нея няма смисъл да съблюдава само собствените си егоистични интереси, пренебрегвайки интересите на своя партньор. Това могат да оценят, на първо място всички мюсюлмани. Ето защо страните от Персийския залив, придобивайки земя, се стараят най-напред това да се направи в мюсюлманските страни и да се следват законите на шериата.

Ето защо сделките имат дългосрочен характер. Силно се подчертава, равната полза за всички, често различни сделки от този тип се придружават от насрещни доставки на петрол и газ.

Някои страни от Персийския залив активно съдействат за общото благо, и за себе си. В това отношение се различава Бахрейн. Например, фирмата „TRAFKO", занимаваща се с преработка на храни и търговията е активна в Австралия, Индия, Пакистан, Судан и Филипините. Целта на дейността й е да търси инвестиционни проекти в областта на храните. Може би става дума и за покупка на земя, но засега този въпрос не е изяснен.

На междуправителствено ниво, Бахрейн работи с Египет, Ирак и Судан. Правителството се стреми да вземе под аренда земеделски земи в тези страни.

Налице е „Сервизна група за насърчаване на достъпа до пазарите" - МАР. Групата се занимава с търсене съвместни инвестиционни проекти в съседни страни. Все пак, има и други примери. Групата има намерение да създаде на територията на Пакистан 10 образцови млечни ферми. Това ще бъде направено под формата на частни малки ферми, както и чрез предоставяне на безвъзмездна помощ.

През пролетта на 2008 г. се проведе посещение на министъра на търговията на Бахрейн във Филипините. Целта на визитата - придобиване на земя за отглеждане на ориз басмати, който ще се доставя в Бахрейн. Няколко месеца по-късно е постигнато споразумение, но подробностите не са известни. Арабският министър, обаче, даде да се разбере, че фирмите от неговата страна могат да инвестират в производството на ориз и в преработката на месо във Филипините. Възможно е част от продукцията да остава за реализация в „страната-домакин".

Министър е посетил и в Тайланд и е водил преговори за получаване на плантации за отглеждане на ориз. За това е нужно да се създадат смесени дружества.

Както виждаме, арабите основно се интересуват от южните страни. Но има и други примери. През ноември 2008 г., либийският лидер Муамар Кадафи посети Украйна. На Украйна е предложена сделка за предоставяне под аренда на около 120 хиляди хектара чернозем. Там Либия ще отглежда пшеница и ще изнася реколтата. В замяна на това, украинските компании ще получат достъп до нефтени находища в Либия.

Не бива да се изключва повишения интерес към собствените земи за селскостопански цели от страна на богатите страни, включително Саудитска Арабия, и част от Канада. Както съобщава в този контекст „Глоуб и Мейл", канадските земи представляват добри дългосрочни активи по време на икономическа криза. Проблемът се усложнява и от факта, че придобиването на тези земи не изглежда оправдано. Изчислено е, че ако арабите изнасят директно получената реколта, то само на посредниците те ще успеят да спестят 20-25 милиарда долара годишно. Това е положителната страна. Но чуждестранните купувачи - не са алтруисти. В една или друга форма, местните хора ще усетят това върху себе си. (Разбира се, не в Канада, където законите са силни, а някъде в Африка или Азия). Ако някой мисли, че това е преувеличение, той дълбоко греши. Ярък пример за това е Судан. Тази страна не може да изхрани себе си, получава международни помощи с храни, и едновременно продава своите не много обширни земеделски земи на чужденците.

И накрая, още един аспект. Преките доставки на собствени наети земи ще означава, че част от продоволствието всъщност изпада от официалния световен стокооборот. Според „Глоуб енд мейл", в системата на световната търговията с храни ще се появят „офшорни зони". Какво са финансови офшорни вече е добре известно. Както казват, не ни достигат нови офшорни зони, за да влошим окончателно кризата.