Първите 10-15 дни след отбиването са критичен период от живота на подрастващите зайчета. Смъртността е най-висока през този период или след него и продължава до навършване на 2-месечна възраст.

Бременността при зайкинята продължава средно около 30 дни, като варира от 28 до 32, а понякога и до 35 дни. Обикновено при по-многоплодните зайкини раждането настъпва на 31-ия - 32-ия ден, а при по-малоплодните - на 28-ия - 29-ия ден.

Зайкинята се успокоява след раждането. Извършва се първият контрол на гнездото и ако зайкинята не е оскубала достатъчно косми, прибавят се косми от друго гнездо.

Често зайкините се озайчват на две места и фактически правят две гнезда.

Ако някоя зайкиня умре след раждането или ако е маломлечна, или е родила много приплоди, трябва да се потърси друга, която е родила малко, за да се прехвърлят приплодите от умрялата зайкиня, като разликата във възрастта на зайчетата не трябва да е повече от две денонощия.

Възрастните зайци са с 28 зъба. На горната челюст от всяка страна има по 2 резеца, 3 лъжливи и 3 истински кътника, а на долната челюст също от всяка страна - по един резец, 2 лъжливи и 3 истински кътника. На горната челюст заекът има 16, а на долната - 12 зъба.

За нежеланието на зайкинята да отглежда малките си причините са много, но най-чести са възпалението на млечната жлеза и бурната разгоненост.

Непосредствено след раждането или дори преди него почти всички зайкини се разгонват.

За отглеждане на отбитите женски зайчета за разплод съществуват различни системи. Избора на системата зависят твърде много от начина на отглеждането на възрастните зайци. Обикновено зайчетата за разплод се отглеждат в големи клетки групово, чийто под е от дървени скари или от мрежа

При угояване до по-голяма възраст на мъжки зайчета (това намира все по-малко приложение) необходимо е да се кастрират, за да не се хапят помежду си и унищожават. Налага се кастриране на мъжки зайчета и при ангорската порода. Кастрираните зайци дават по-качествена вълна от некастрираните и се отглеждат групово.

При различните климатични условия и приетите системи на отглеждане отбиването на зайчетата става в различни срокове. В Европа независимо от породата отбиването на зайчетата става на 30-дневна възраст. В Америка зайчетата се отбиват на 8-седмична възраст - 56 дни, като при производство на месо то става на 6 седмици, или 42 дни.

Зайците са плашливи и бързо реагират на най-малките промени, които стават в помещенията, клетките или извън тях. Всяка необичайна промяна може да доведе до аборти, до умъртвяване на зайчетата в гнездата и т. н.

Всеки непознат глас, всяко повишаване на тона в зайчарника предизвиква смущение в зайците.

Бременната зайкиня започва да се подготвя за озайчването твърде рано. Практикува се поставянето на поставянето на сандъче (гнездо) на 17-ия ден след заплождането или може да постави няколко дни преди очакваната дата. Зайкинята с голямо усърдие влиза и излиза в него, носи в устата си слама или сено и подготвя мекото гнездо.

Домашният заек е запазил много от биологичните особености на своя прародител - дивата куникула. Като него с настъпването на нощта той проявява по-голяма активност. Когато има възможност, домашният заек рие скривалища в земята и там ражда малките си. Той е многоплоден като куникулата. Дава при едно озайчване 6-7, а в отделни случаи 12-15 до 18 зайчета.

Голямо значение за храносмилането има правилното и организирано поене на зайците. Водата е важна съставна част на тялото. В тъканите на организма на заека тя заема около 70%. Водата е необходима като разтворител на хранителните вещества, които заекът приема. Недостига на вода зайците понасят по-трудно, отколкото недостига на фураж.

Младите зайчета се нуждаят от повече вода, понеже процентът на течностите в техния организъм е по-голям в сравнение с възрастните, а и обмяната ...

Известно е, че зайците понасят по-лесно студа, отколкото горещините. Независимо от температурите зайците не понасят силните ветрове, теченията в помещенията и дъждовете.