Цика е четирилинеен хибрид от бройлерно направление, създаден и поддържан в Германия в края на 80-те и началото на 90-те години от д-р Цимерман.

Рексовите зайци са сравнително млада порода. Получени са за пръв път през 1919 г. във Франция от Дезире Канон по пътя на мутацията от сива зайкиня. При едно озайчване са се родили зайчета със сравнително по-къс косъм.

Белгийският великан е най-старата порода зайци, която човек познава още от XVI век. Създадена е в Белгия - провинциите Гент и Фландър, откъдето породата е получила и наименованието си. Среща се във всички страни, където се развъждат домашни зайци, като в различните места е претърпяла известни изменения.

Чрез сложно възпроизводително кръстосване  са създадени зайците от калифорнийската порода. Американецът Джордж С. Вест през 1923 г. с цел да подобри кожухарските качества на кожите от породата чинчила, започнал да ги кръстосва с хималайски зайци.

В САЩ щата Калифорния през 1910 г. е създадена бялата новозеландска порода зайци. Три разновидности  са известни от бялата новозеландска порода зайци: бяла, червена и черна. Бялата разновидност има най-широко разпространение.

Виенският син заек е създаден от И. К. Шулц през 1895 г. край Виена, откъдето идва и името на породата. Тази порода зайци е създадена чрез кръстосване на мъжки зайци от породата белгийски великан с женски от развъжданата по това време порода мерен (със синя кожа) и лотарингски гигант. От получените по този начин кръстоски и кръстоските между белгийски великан и женски зайци от холандската порода са били създадени първите 14 приплода със синкава кожа под названието виенски сини гиганти. Зайцитеса имали оцветяване от светло- до тъмносиньо и живо тегло 6 кг . След 1903 г. племенната работа в Германия е била насочена към намаляване едрината на заека и получаване на интензивно синьо оцветяване на косъма. След 1910 г. те са признати за средно едра порода.

Породата бял великан е създадена през XIX век в Белгия и Германия от фландър и местни бели зайци по пътя на отбора на зайците-албиноси (зайци с безцветни очи и чисто бял цвят на космената покривка).

Чрез целенасочена развъдна работа е създадена ценна порода зайци, която по редица стопански качества превъзхожда белгийския великан.

Към групата на кочоватите зайци се отнасят френските, английските и немските кочовати зайци. Произходът им не е напълно изяснен. В повечето от страните са създадени като любителски декоративни животни.

Кочоватите зайци имат голямо, широко и закръглено тяло. Главата им е груба, с широко чело, изпъкнала профилна линия, силно развита долна челюст и прилича много на главата на коч, откъдето са получили и наименованието си. Женските животни имат кожна гънка (гердан).

За съществуването на чинчилоподобни зайци в литературата срещаме сведения още от 1850-1874 г. Във връзка с произхода на чинчилата и досега не всичко е изяснено. Едни автори твърдят, че тя е продукт на мутация, а други, че чинчилата е резултат на сложно възпроизводително кръстосване, при което са взели участие доста породи, като виенския син заек, руския заек горностай, френския сребрист заек, белгийския великан, дивата куникула и др.

Ангорската порода зайци се развъжда доста отдавна. Във връзка с произходът на ангорската порода зайци в литературата съществуват различни мнения. Едни автори твърдят, че е създадена в Ангора, откъдето е получила и названието си, а други, че е наречена ангорска, понеже вълната й прилича на вълната на ангорските кози.

През 1723 г. европейски моряци, които били в турски пристанища, забелязали ...

Производство на заешко месо, което поради отличните си диетични качества, дребнозърнеста структура, биологична пълноценност, нисък процент на холестерол в месото, го прави търсен продукт на западноевропейския пазар.