Терската порода коне е една от създадените след Октомврийската революция в Русия породи. Получена е в Терския конезавод чрез сложно възпроизводително кръстосване на коне от стрелецката, арабската, кабардинската и донската порода.

Кабардинската порода коне е една от най-разпространените планински породи в районът на Кавказ. Център на племенната работа е Кабардино-Балкарската автономна област.

Първоначално конете от породата се отглеждали при табунни условия. Това спомогнало в тях да се закрепят много ценни качества - невзискателност, издръжливост и висока жизненост.

В Хреновският конезавод, изграден от граф Алексей Орлов, е създадена една от най-ценните породи коне - Орловски рисак.

Дунавският кон произхожда от секцията за нониуси при конезавод „Клементина" край Плевен.  За разплоди за основа на стадото били използвани жребци и кобили с различна породна принадлежност - арабски, полукръвни, местни подобрени, донски, унгарски, полутежковозни и др.

Източнобългарският кон е един от най-известните наши породи коне.  Тази порода е получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на арабски, англо-арабски местни и полукръвни английски кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци.

Понитата са своеобразна група породи коне с малък ръст (80-130 см). Според някои хиполози към тях спадат всички породи коне, които имат ръст под 140 см. В такъв случай към понитата би трябвало да се причислят редица примитивни породи. В действителност към тази група спадат точно определени породи.

Тракененският кон е създаден в Източна Прусия, а по-късно е разпространен в цяла бивша Германия и съседните й страни.

Участието на голям брой породи при създаването на тракененския кон е допринесло за сполучливо комбиниране на редица ценни качества.

Дълги години в пределите на Русия се отглеждал само Орловски рисак, който задоволявал нуждите на селското стопанство и на спорта. Появилият се на международната спортна арена Американски рисак започнал да го конкурира по отношение на скоростта.

Чистокръвният английски кон е най-разпространената ездова порода в света. Създаден е в Англия и постепенно е заел своето място като порода-подобрителка и за задоволяване нуждите на конния спорт. В развъдно отношение той е доведен до съвършенство.

Една от най-известните в Европа впрегатни породи коне е Нониус. В началото на миналия век в унгарския конезавод „Мезохегеш" е започнала работата по създаването й. Създаването е било наложено от нуждите на армията от впрегатни  и ездови коне и за задоволяване на селското стопанство.

Kамчийският кон е разновидност на старопланинския, при който екстериорните различия са плод единствено на специфичните екологични условия на камчийската долина.

Породата е най-известната и най-разпространена в миналото тежковозна порода коне. Създадена е в началото на XIX в. в Льо Перш (Le Perche). За произхода на тази порода съществуват различни предположения. Някои специалисти смятат, че има кръв дори от коне с източен произход.

Един от най-типичните представители на местния примитивен кон е каракачанският кон. Номадското овцевъдство на каракачаните е придружено с непрекъснато предвижване от зимните към летните пасища и обратно.

В миналото в Лудогорието се е отглеждал небезизвестният делиормански (лудогорски) кон, чиято слава е прехвърляла границите на нашата страна. На Балканския полуостров и в цялата турска империя, делиорманският кон е бил един от най-търсените.

Преди около 400 години  е започнала работата по създаването на Хановерската порода коне. Потребността на армията от масивен ездови кон е причината за създаването на тази порода коне. Работата в началния период не била достатъчно организирана с определена развъдна цел.

В продължение на пет века андалузката порода коне се развива успешно в своята родина Испания. Известно е, че фанатизираните арабски племена не са разрешавали износ на коне с източен произход до XII век. Само чрез Гибралтарския проток са разделени Африка и Европа.

През 1876 г. е започнало създаването на породата Хафлингер.  Породата е създана заради необходимостта на австрийската армия от планински товарни коне. За създаването са използвани местни кобили, които първоначално били кръстосвани с Гидран и Шагия.

В конезавода "Баболна" - бившата Австро-Унгарска империя, първоначално е създадена породата тип Шагия. Поради изявените си качества бързо порода арабски коне - тип Шагия се разпространява и в останалите европейски страни.  При създаването породата тип Шагия са използвани кобили с местен унгарски произход.

Хуцулската порода принадлежи към примитивните породи коне. Тя е позната още и с имената: хузул, хутил и карпатско пони.

Хуцулската порода е създадена в Буковина в района на Карпатите. Около XVI в. става изграждането й като самостоятелна порода.

Породата гидран е създадена в в конезавода „Радауц" Австрия и в унгарския конезавод „Мезохегеш". Тази порода е разпространена в Унгария, Чехия, Австрия, Словакия, Полша, Румъния и България.

Породата е получена чрез възпроизводително кръстосване на местни испански, подобрени, полукръвни, унгарски и арабски кобили с арабски, а по-късно с чистокръвни английски жребци.

Американският рисак е лековпрегатен кон, специализиран да развива голяма скорост в раван или тръс. Известен като стандартбред (standardbred). Името стандартбред произхожда от това, че в миналото, за да бъде причислено едно животно към породата, трябвало да отговаря на известен стандарт.

Полукръвната порода коне, известна под името Морган, има широко разпространение в САЩ. Роденият през 1790  г. жребец Фигер се смята за родоначалник на породата Морган. Родителите на жребеца Фигер имали кръв от турски  арабски и арийски коне. Учителят Джъстин Морган, на чието име по-късно бил наречен самият жребец, е бил първият собственик на Фигер.

Към групата на пустинните коне спада ахал-текинският кон. Южната част на Туркменистан е главен район на разпространение на породата. Растителността е слаба и недостатъчна за отглеждане на коне от масивен тип, и годишните валежи са сравнително малко.

Една от най-старите породи в Европа е липицанският кон. Породата е създадена в конезавода край гр. Липица в бившата Австро-Унгарска империя. Произхожда от стария испански кон - най-известната порода-подобрителка през XV и XVI в.

Арабският кон е една от най-старите културни породи в света. Археологичните проучвания доказват, че конят като домашно животно от Предна Азия проникнал по поречието на реките Тигър и Ефрат през периода 1800-1700 г. пр.н.е.

Чистокръвните английски коне са много взискателни към условията на живот. За да се постигнат големи спортни постижения, трябва да се създадат условия за нормално отглеждане още от заплождането на кобилата. Това ще рече, че не трябва да се допуска нарушаване на нормалния растеж и развитие на кончето още от ембрионалния период.