Храната е основният фактор за растежа и плодовитостта на зайците. Във зайцефермите за стоково производство се препоръчва всички категории зайци да се хранят с целодажбен гранулиран фураж.

Най-голямо значение имат отравянията на зайците с изкуствени торове и с плесенни токсини. Има отделни случаи на отравяния с препарати за борба срещу мухите, плъховете, лекарства, дезинфектанти, амоняк и др.

Нормите за хранене на зайците показват средната нужда от хранителни вещества на организма. Те са диференцирани в зависимост от живото тегло на зайците, възрастта, пола, физиологичното състояние и годишния сезон.

Първите 10-15 дни след отбиването са критичен период от живота на подрастващите зайчета. Смъртността е най-висока през този период или след него и продължава до навършване на 2-месечна възраст.

Зайкинята се успокоява след раждането. Извършва се първият контрол на гнездото и ако зайкинята не е оскубала достатъчно косми, прибавят се косми от друго гнездо.

Често зайкините се озайчват на две места и фактически правят две гнезда.

Ако някоя зайкиня умре след раждането или ако е маломлечна, или е родила много приплоди, трябва да се потърси друга, която е родила малко, за да се прехвърлят приплодите от умрялата зайкиня, като разликата във възрастта на зайчетата не трябва да е повече от две денонощия.

Тиквите и техните отпадъци са голямо фуражно богатство. Те съдържат около 14% сухо вещество. Богати са със захари, витамините А и С, съдържат малко белтъчини и сурови влакнини. За храна може да се използват и зелените стъбла.

Листата от главестото и фуражното зеле, захарното и кръмното цвекло се измиват и се дават в смес с други тревни и листникови фуражи. Съдържат лесноусвоими белтъчини, въглехидрати, витамини и минерални вещества. На малките зайчета се дават по 30-40 г, а на възрастните - до 200 г на ден.

Нарушаване на жизнените функции на зайците и намаляване на обмяната на веществата предизвиква недостатъчното хранене. При неправилно хранене в яйчниците на зайкините не се образуват достатъчно яйцеклетки, което довежда до намален брой приплоди.

При храненето на зайците често се допускат грешки. Според признаците, които проявяват зайците, ако са хранени неправилно, трябва да се вземат необходимите мерки за отстраняването им.

Основни фуражи за зайците са тревната растителност от пасищата и горите, ливадите, сеното, листниковият фураж, фуражните култури, отпадъците от селскостопанското производство и отпадъците от кухнята. Много зайцевъди планират ражданията само през пролетта и лятото, за да могат до настъпването на зимата да отгледат зайчетата си предимно със зелени фуражи.

Зайците имат повишената устойчивост към някои отровни растения, но това не дава основание да се препоръчва използването им. В действителност някои от тях губят отровните си свойства при сушене, но повечето растения ги запазват.

От по-малко концентрирани фуражи  се нуждаят , зайкините през първата половина на бременността, ако са в добро телесно състояние. Тяхното количество е около 60 г. Сенажът или сеното от бобови са също около 60-70 г. Дават се на зайкините и малки количества сочни фуражи и силаж. Минералните храни са в количество сол 1 г, черупки от яйца 1,5-2 г, костно брашно 2 г.

За отглеждане на отбитите женски зайчета за разплод съществуват различни системи. Избора на системата зависят твърде много от начина на отглеждането на възрастните зайци. Обикновено зайчетата за разплод се отглеждат в големи клетки групово, чийто под е от дървени скари или от мрежа

Мъжките зайци за разлика от женските се развиват малко по-бавно както по отношение половата зрелост, така и по отношение на тегло и  едрина на тялото. Това е причината при мъжките зайци стопанската зрелост да настъпва малко по-късно. Поради малкия брой по-късното използване за разплод на мъжките зайци не се отразява върху икономическата ефективност на зайцевъдството.

Вълната е основният вид продукция, която се получава от ангорската и пуховите зайци. Тя расте много интензивно и по отношение количеството вълна, получавано на 1 кг живо тегло, зайците нямат равни на себе си измежду животните, които човек използва за вълна. На 1 кг живо тегло от тях се получава по 80-180 гр. вълна, докато при мериносовите овце тя е 50-100 гр.